България има богата история и село Чифлик има своето място в нея, селото е част от бурната история на България: борбата за свобода и независимост, участието на хора от Чифлик във войните след Освобождението и в икономическите и политическите процеси на млада България. 

Първите жители на чифлик идват тук в края на 18-ти век. Това са търсещи спасение българи от Тракия и Дунавската равнина, които са намерили укритие тук в закътания Троянски балкан, в землището на бъдещото село Чифлик. 

Тук са заварили труднодостъпни места край течението на река Бели Осъм, където да построят къща, да освободят малко място за себе си, животните и земеделските култури. 

Чифлик е уникален курортен комплекс. В него неповторимата природа се съчетава с архитектурната фантазия, която си съперничи само с най-хубавите европейски курорти. Ландшафтът е изключително живописен, с алпийски характер. Тук се намират природните релефни и биосферни забележителности, част от Национален парк “Централен Балкан”, включващ биосферен резерват Козя стена, с прочутия цъфтящ тук еделвайс, седловините Кашка и Маркова ливада, скалните феномени Ушите, Съдраната стена, Рогачеви камъни, ерозионните котли на Камачарската река и други.

 Заради откритите керамика и изкуствени могилни насипи се предполага, че в древността на това място е съществувало тракийско поселище. Има следи и от стара мина за желязна руда. Съвременната история на селото започва преди близо два века като махала на с. Бели Осъм, създадена от преселници от западните покрайнини, Етрополе, Троянско, Ловешко и Карловско, които намират тук, в дивата планина, спокойствие и мирен живот, далеч от турския произвол.

Основният поминък на селото в споменатия период е животновъдството – отглеждат се кози, овце, коне, говеда, биволи и свине. Освен с него мъжете се занимават и със занаяти: дърводелство, ковачество, кацарство и бъкличарство, мутафчийство, абаджийство, кираджийство и др. За нуждите на селото има също така и обущари, кожухари, бакали, кръчмари и търговци на различни стоки. 

В Камачарска река има подходящ камък и там се развива каменоделството – производство на воденични камъни, корита и други изделия от камък. Кираджии от Чифлик достигат до Бяло море, Тракия и Дунавската равнина, натоварени с произведения на търсените троянски занаяти: керамика, дървени предмети, китеници, халища.

През лятото на 1876 г. оттук минават четите на Филип Тотю и Панайот Хитов, чийто знаменосец е бил В. Левски. Хайдутите намират тук добър прием и подкрепа, снабдени са с храни и припаси.

В околностите на селото през 1876 г. са заловени Тодор Каблешков и Найден Попстоянов, а Георги Търнев от Пловдив и Стефан Почеков от Казанлък са убити. В околностите на Чифлик е предаден и убит военния командир на Ботевата чета Никола Войновски. 

В памет на четниците в местността „ Стълба” е построена хижа „Хайдушка песен”, открита през 1964 г.
Първото училище в селото е отворено около 1850- 1860 г. То се помещава в частни къщи до 1921 г.- 1922 г-, когато е построено ново модерно за времето си училище.

През 1957 г. е открита новата съвременна сграда на училището.

През 1930 г . в селото е образувана търговско – производствена и кредитна кооперация.

Читалището в селото е основано през 1927 г., а през 1933/1934 г. чифличани си построяват читалищна сграда със салон. 

Днес то разполага с богата библиотека и в него продължава да се развива разнообразна самодейност. От няколко години в селото се провежда и Празник на картофа.

Източник: Статии за селото