До 1934 година името на селото е Колибето.

Селото е създадено преди 300 години от свободолюбиви и непокорни българи. Не един път Апостолът на свободата Васил Левски е намирал убежище тук. 

В района на селото са Нацио­налния парк „Централен Балкан” и резерватът „Стенето”, алпийска местност с чудни отвесни скали, по които растат ели, докосвани само от ветровете. По скалите се катерят диви кози. Има благородни еле­ни, сърни, мечки, глигани и дру­ги животни. Във висините се вият орли.

Истинската романтика на Черни Осъм обаче е в стари­те махалички Стойновското, Жеравица, Нешковци, сгушени в самите пазви на Балкана. 

Меч­таната селска идилия ще наме­рите в Стойновското. След като се настаните, е добре да си вземете карта, за да се ориентирате в 14-те съставни махали на селото. Независимо че жителите му са 1200 души, то е разпръснато в радиус от няколко километра, всяка от махалите има някаква интересна история, която я превръща сама по себе си в туристическа забележителност. 

Миленча е една от най-старите махали на Черни Осъм, наре­чена така по името на първата заселничка. 

Около 1700 г. монаси от манастира видели пушек от огнище и намерили баба Мила от рода на Раевци в землянка. Близостта на маха­лата до манастира е оказала влияние върху духовността на хората от Миленча и оттук са излезли доста книжовници, духовници и учители. Запазена е къщата на Найден Хасъмски (Терзията), където се е укривал Васил Левски. Неговият син Иван Хасъмски бил близък съратник на Апостола, водил го по комитетски дела из околните села и го изпратил в последния му път към Ловеч и Къкрина… От Миленча е и народният учи­тел Илия Хр. Илиев, учителствал в Черни Осъм от 1954 до 1990 г., създател на Природонаучния музей в селото. Интерес за туристите представлява ате­лието на резбарката Веска, в което те са винаги желани гос­ти.

Гориначево е една от най-малките махали – само със 7 къщи, на 20 минути път източ­но от Миленча. Заселена е пре­ди около 2 века от три семей­ства от село Белиш, откъдето избягали след конфликт с тур­ци. Обитавана до 1960 г., сега тя е безлюдна. Махалата Стругът носи името си от някогашната стружна за стъргане на чутури и гаванки, където имало и две караджейки – воде­ници за мелене на зърно. Иващница е разположена по двата бряга на едноименната рекичка на 3 км източно от селото. Възникнала е преди повече от 300 години. Тогава тук е има­ло параклис на името на Николай Чудотворец, който бил посещаван от хайдушките чети на Сараф Неделчо и Страхил Войвода и затова турците го опожарили. След 1783 г. игуменът на Троянския манастир Паисий го възстановил като днешния скит „Св. Николай Чудотворец”, който се намира на 30 мину­ти източно от махала Миленча и е интересен обект за ту­ристи и поклонници. Между двете световни войни маха­лата е населявана от 34 семейства. Сега постоянни жи­тели няма, но е любимо място за наследниците на живе­лите някога тук балканджии.

Усойна е на 4 км от село­то, на 570 м надморска висо­чина. Родно място е на участника в националноосвободителните борби и игумен на манастира архимандрит Макарий. Сега там постоянно живеят само двама души, но наследниците са реставри­рали старите къщи и ги ползват за отдих. Махалата Бъзевото възниква по време на чумна епидемия в края на XVIII в., когато от страш­ната болест хората от по­лето бягали в планината. Дели се на Горно и Долно Бъзево. 

През 1946 г. жителите са около 40, а сега – 7. Някои от старите къщи са реставрирани и се ползват от собствениците за отдих, а вила „Ани” предлага стаи за нощувка на туристи. В махалата Лешко Присое, обитавана през 1946 г, от 44 души, сега живее само един човек. До Глушка, откъдето можете да съзерцавате най-високите върхове на Троянския Балкан – Ботев, Купена и Амбарица, може да се стигне само по пътеки. 

Почти няма постоянни жите­ли в махалата Нешковци, край която през 70-те години израства вилна зона. Тук е ро­ден и израснал Дочо Иванов Нешков (1927 – 2000 г) – една от най-забележителните лич­ности на Черни Осъм. Той е създател на уникалния етнографски музей в селото, който с над 2000 снимки, носии, предмети на бита и оръдия на труда разказва за историята и бита на селото и ма­халите. През 1996 г. в една от залите на читалището той създава и постоянна художествена галерия, в която са подредени творби на мес­тни художници. От всички махали на Черни Осъм на най-голяма надморска височина е Високата могила. Къщите й най-напред били използвани за дайми (летни къщи) на идващите да обработват земи­те си, по-късно хората заживели целогодишно тук. Сега е безлюдна. Свързана е с черен път, не е електрифицирана, ползват се местни водоизточ­ници. 

Само двама души живеят в малката махала Жеравица, в чийто район обаче има две почивни станции. Привлекателно място за излети е махала Кошутината, от която се разкрива чудесна панорама към долината на река Черни Осъм, към старопланинската верига на Централния балкан и особено към върховете Амбарица и Купена.

Източник: Статии за селото