От старата каменна епоха, палеолита, останки не са открити. 

В малката пещера на северния склон на Долния Кичер до р. Каменица, на северозапад от с. Микре и източно от долния Шумак, срещу колибите на Камберите и Чалманите е бил запазен насип, от който са били изровени глинени фрагменти от съдове, ножове от кремък и стъргалки, каквито са ни познати от други изследвани пещери, населявани през неолитната епоха.

Какво е било населението през бронзовата и медната епоха, нищо не може да се каже.

Римляните при идването си на нашите земи заварват траките, за които се предполага, че са дошли от север, около 1900 години пр. Хр.

Данни за тракийците имаме по-точно от техния култ към Зевс и Хера, за което свидетелства намереният релеф на землището на село Сопот.

По време на османското владичество в землището на селото през 14 – 15 век е имало и друго селище – Каяджик бунар. 

От направена справка в турско-руския речник (изд. 1977 г. от АН на СССР) е видно, че географското понятие „каяджикбунар“ се състои от две думи – „кая“, която се превежда като „малката скала“, и „бунар“ – място, което извира вода. 

Общото значение на двете думи се превежда като „извор, кладенец при малката скала“. И сега в района на кариерата на Горния Кичер в западния бряг на р. Каменица през дъждовните месеци от скалите извира вода – малки изворчета. 

От изследването на Петко и Георги Радоеви е видно, че същото е било записано в регистъра на селищата на Никополския санджак. Намирало се е на 7 km южно от гр. Угърчин, в района на Камен кладенец. 

Същото е било изоставено през 15 век. Вероятно на негово място остава да съществува сегашната махала на Горния Шумак.

Източник: Статии за селото