Първите данни за съществуване на население на това място са от края на 15 век (няколко домакинства в Помеждине – според опис на турски регистри на Никополския санджак). През 1516 г. селото се е наричало Лешница. 

По това време е започнала и ислямизацията му, като през тази година имало вече две мюсюлмански домакинства. 

Останалото население на селото изповядвало павликянство. Като такива те не вярвали в икони и не се подчинявали на властта и църквата в предосманския период. Поради тази причина и те както и останалите павликяни в България били гонени от държавната и църковна власт. С идването на османлиите започнало и възприемането на исляма от населението на селото. 

Това се ускорило, тъй като още преди приемането на исляма павликяните се сдобивали с привилегирован статут. 

Така много от жителите на селото станали „войнуци“, „търпанджии“ и „ямаци“, последното от които в превод от османотурски означавало „помагачи“. До 1971 г. селото се наричало „Помашка Лешница“.

В селото пехливанлъкът се е развивал още от османския период. 

Така например от Помашка Лешница султан Абдул Азиз (1830 – 1876) притежавал двама лични борци – Ибрахим Гавазоглу и Хаджи Ибо. 

След Чипровското въстание, през 1688, и Руско-турската война, от 1877 – 1878 г., в селото и околността се заселват български семейства, а по-късно от съседните села се преселили и ромски семейства. 

През тоталитарния период сред населението на селото до такава степен се развила атеистическа пропаганда, че населението забравило за съществуването на Бог и започнало да вярва в природата.

Към 1853 година в селото са живели 299 помаци, а според данни от 1881 година броят им достига 448.

Източник: Статии за селото