Първото сведение за съществуването на селото е почерпено от османски документи и споменава, че през 1394 г. е регистрирано селище с неголям брой българско население в района на днешна Калейца.

След първоначалното опожаряване, свързано с падането под турско робство, Калейца е опустошавана от кърджалии, но пак успява да надмогне всички превратности и през Възраждането се развива като крепост на българщината, благодарение на своите будни и предприемчиви жители.

До XIX в. местонахождението му е било на североизток от сегашното, но поради набези на турци от близките села Добродан и Борима, местните хора се преместват в днешното местообитание, като населението се запазва чисто българско.

Селото никога не е било многобройно. Регулационните линии са приблизително като сегашните. Почти всяка фамилия е разполагала с второ жилище, т. нар. “колиба” , разположено на съседни баири и местности, където да живее през цялото лято, свързано с пашуването на добитъка.

Поколения калейчани са се препитавали от занаятчийство – грънчарство, дървопреработване, кожарство, търговия, а всяка фамилия е ангажирана и със скотовъдство. 

Районът не е земеделски, поради което освен овошки, житни култури и зеленчуци за лична консумация, друго рядко се отглежда.

Битуват много легенди за личности и събития, свързани с отпор на турците или с масовите епидемии, принуждавали цялото население „да излиза“ от селището. Много топографски обекти днес носят наименования, произлезли от подобни събития – Сяров кладенец, „Богородица на Лъките”, Иванчов вир, Недкин вир и мн. др., а на името на Хайдут Ралчо се упоменават няколко местности и обекти.

В хронологичен ред представяме по-значимите събития и строежи: През 1835 година е построена църквата „Възнесение Господне“. През 1840 г. е построено първото килийно училище, (т.нар. метох) в двора на черквата.

1836 – II училище с изучаване и на светски предмети;
1850 – записка на страници на „Неделник“, донесен в селото, в която собственикът ѝ представя сведения, говорещи за активна размяна на книги;
1856 – построена днешната каменна църква, след издействан ферман, разрешаващ строежа;
Втората училищна сграда в черковния двор, построена през 1874 г., е изгоряла по време на Руско-турската освободителна война.

1878 – отново опожаряване на селото от бягащите комански турци;

1872 – 1878 – 11 калейчани се включват в легиите на Раковски, чети на Филип Тотю и други войводи, в организираната емиграция в Румъния и в опълчението: Васил Чернев, Дамян Банчев, Иван Дочев, Въльо Маринов, Тодор Радев Комитата, Васил Маринов, Дочо Стоянов, Иван Лазаров Пеевски, Пею и Станчо Пеевски, Илия Тънкушев;
1898 – регистрирано Читалище „Искра“, с основател Цочо Минков Топалов;
Епохата на Новото време е съпроводена с интензивно строителство и дейности за благоустрояване на населеното място:
1912 – 1914 завършено новото училище, просторно, функционално с много квалифицирани учители, включително и първата учителка;
1932 – основана всестранна кооперация и отбор по колоездене;
1933 – 8 построен големия каменен мост при училището, 1946 мост при мерата,
1950 мостът при р. Лопушница, 1952 мост при Фабриката, 1966 г. – Червения мост;
1939 – основана грънчарска работилница, която прераства в порцеланова фабрика,
от 1952 е Държавно индустриално предприятие, днес „Развитие“ АД;
1938 – елекрифициране на селото;
1940 – обществена баня;
1948 – учреден футболен отбор, член на БСФС;
1950 – Промкомбинат с различни дейности, по-късно металообработване и галванотехника;
1954 – радиоуредба;
1956 – обществена фурна, 1966 – лимонадена работилница;
1958 – водоснабдяване, 1979 приключва строежът на всички водохранилища и водопроводи;
1969 – телефонни постове; днес с около 400 абонати;
1973 – Целодневна детска градина; функционираща
1983 – цялостно асфалтиране;
1979 – улична канализация;
1984 – районен ретланслатор;
1998 – кабелна телевизия;
2002 – сигнал на МТЕЛ; 2006 ВИВАТЕЛ
2006 – кабелен ИНТЕРНЕТ
2009 – цифрова телевизия
Калейца е родното място на изтъкнати хуманисти и учени от близкото минало и съвременността.
Сред тях са: поетът Лальо Маринов-Ламар, поетът и писател Ганко Славчев, скулпторите: Иван Варчев и Дочо Терзиев, скулптор и писател – Борис Ненков, художникът Иван Филчев, журналистите Иван Журотов и Найден Ангелов, проф. д-р Христо Браилский.

Източник: Статии за селото