Историята на селото се губи във вековете. За нея напомнят две местности – „Малкото кале“ (вероятно стар некропол; не са провеждани археологически разкопки) и „Голямото кале“ (с правени преди десетилетия проучвания). И двата обекта са жертва на непрекъснати иманярски набези.

До Освобождението селото е изцяло заселено с мюсюлмани, като е възможно част от тях да са помаци (съгласно информацията на Захари Стоянов, водач на башибозука от Добродан е бил Хасан ага, „родом от с. Добродан, помак, бинбашия на башибозуците, който говори по-добре български, отколкото турски“).

В картата на Феликс Каниц е отбелязано не само селищното име Добродан, но и рекичката, преминаваща през селото, е обозначена като Доброданска река (наричана от местното население Мàлката речкà.

След Освобождението по-голямата част от турското население се изселва в Турция, като имотите му се изкупуват от българи от цялата Троянска околия.

Източник: Статии за селото