Обекти:
• Интересни в архитектурно отношение сгради и обекти:
• Часовникова кула
• Къща – музей на Добри Джуров
• Гимназията /вече нефункционираща/
• Фамилна къща „Попов“
• Къщите на фамилиите Иванджийски, Балеви, Далекови, Караиванови, Толекови, Коеви, Данчеви, Доковски – оттук са и корените на именитата българска адвокатка Даниела Доковска – която оглавява от 2008 г. и висшия адвокатски съвет и сестра ѝ Павлина Доковска – пианист, Керкенезов, Йочевски, Михови, Лафчийски, Тутекови, Топузови, Стратеви, Рошковски, Хаджийски, макар и позападнали, са своеобразно свидетелство за архитектурата в едно българско село от началото на миналия век.

Известни местности:
• Гяур Баир, Барковец, Елица, Двата гроба, Ледево, Купито, Въртешница, Каля Черква, Курдова могила, Урунконак, Царската чешма, Царевец, Ламбанка, Пладнището.
• Надгробните паметници на Христо Ц. и Стоян Ц.Заякови. Това са двама братя, загинали по фронтовете на Балканската война, живели разделени и в коренно различно финансово състояние. Единият паметник е от мрамор, другият от ронлив камък. До известно време преди 2006 г. паметниците са се намирали в черковния двор, след което са преместени в началото на гробищата.
Посещавайки селото, не пропускайте да посетите хълма ,,Гяур баир“. Вниманието на пътешественика веднага бива привлечено от извисяващия се на него метален кръст. До горе можете да се изкачите по два начина – пеша по дългата около 1,3 км. екопътека, или по малко-по дълъг черен път, подходящ и за офроуд. От местните хора пък можете да чуете и романтичната история, от която хълмът е получил името си ,,Гяур баир“. Пристигайки горе, ще откриете малкия параклис ,,Св. Панталеймон“, красиво изписан от художника Красимир Макраса. Ще се изненадате, когато намерите там и панорамна площадка за наблюдение, от която се открива невероятна гледка към околността. Мястото е подходящо за пикник, има обособени кътове за палене на огън и за сядане.

Личности:

• Ген. Добри Джуров (1916 – 2002) – легендарен командир в Съпротивителното движение против фашизма. Министър на отбраната в периода 1962 – 1990г.
• Станьо Хаджииванов Врабевски (1820-1979) – председател на Революционния комитет в Тетевен, един от най-доверените хора на Васил Левски. Прадядо е на д-р Милен Врабевски – бизнесмен и филантроп, учредител и председател на фондация „Българска памет“
• Николай Заяков 1940-2012) – поет, есеист, новелист, с място в съвременната българска литература, секретар на дружеството на пловдивските писатели, главен редактор на сп. „Тракия“.
• Борис Бакалов ( 1927-1981 ) – музикант, читалищен деятел, диригент на певченски хорове, ръководител на музикални фолклорни ансамбли, спечелил много национални награди.
• Маестро Иван Генков ( 1928-2015) – диригент, ръководител на самодейни певчески хорове с много национални награди.
• Проф. Марин Върбанов (1932-1989 ) – световноизвестен художник, създател на школа в арт-текстила.
• Иван Гадевски ( 1934-1998 ) – заслужил артист от Плевенския драматичен театър, директор на Държавния куклен театър в Плевен, читалищен деятел в с. Врабево.
• Доц. инж. Николай Колев ( 1915-1984) – голям български учен, оценен от световните капацитети в самолетостроенето, изобретател от голям ранг.
• Арх. Борис Боев (1922-1987) – заместник-председател на Държавния комитет за планиране, заместник-министър на Металургията, постоянен представител на България в СИВ в Москва.
• Капитан. I-ви ранг Атанас Йонков ( 1933-2007) – генерален директор на Български морски флот, председател на Български морски съюз, президент
• на Международната организация на корабостроителите.
• Иван Цонков – наставникът на оперната прима Гена Димитрова, хоров диригент
• Д-р на философските науки Иван Ст. Тутеков, политик, министър, с най-голяма заслуга за откриване на гимназия във Врабево
• Васил М. Босев, политик, ръководител на катедра във ВА „Г.С.Раковски“
• проф. Иван Койнаков, ръководител на катедра в ПУ „Паисий Хилендарски“
• проф. Борис Боев, историк
• полк. Христо М. Тошков, военен, автор на „Боен устав на пехотата“
• капитан Христо Сп. Колев, военен летец, загинал през 1966 г. край с. Перущица
• Минко Христов, депутат в 38-о Народно събрание 1997-2001 г., парламентарна група на ОДС
• Проф. Аксиния Джурова, изкуствовед, теоретик и историк на изкуството
• Васил Караиванов, лекоатлет, майстор на спорта, шампион на троен скок
• Светослав Л. Топузов, майстор на спорта, шампион на троен скок
• Павел Боржуков, испанист и поет
• Христо Касалийски, спортен журналист и коментатор
• Учители: Цанко и Лальо Топузови; Васил, Цонко и Дафина Тутекови; Иван и Дора Спасови; Стефана Попова; Найден Караиванов;
• Пенко Толеков /Даскала – Първият среднист на с. Врабево; Завършил гимназия в гр. Плевен; Първият учител с учителска правоспособност на с. Врабево; 20 години председател, касиер и деловодител на обществени начала, без заплата на кооперация ‘Взаимопомощ’ от 1912 до 1932 год; Най-активен участник за откриване на прогимназия в с. Врабево; Дълги години председател на читалището/
• Веска Коева (Толекова по баща) – уважаван дългогодише педагог и общественик
• Константин Йоакимов Коев – Доктор на Науките; Директор на ИПЗЖ, Института за Плнаински Земеделие и Животновъдставо, Гр Троян, Общественик, награден от Световния съвет за защита на мира
• Любка и Марин Михови; Нанко Нанков, Минчо Данчев; Коса Койнакова; Бориса Марекова; Йорданка Джурова; Стефана Димитрова; Стоян Ст. Заяков – първият директор на гимназията, след това Начлник Просвета в Окръжния съвет във Велико Търново; Мита Заякова; Григор Ватев; Христо Тошков
• Найден Василев Караиванов – дългогодишен учител и Председател на читалище „Надежда“ в селото, съден, но признат за невинен от Народния съд и преследван от местните комунисти
• Добри М. Пенков – първият кореспондент на регионални и национални печатни медии от селото
• проф. Марин Д. Пенков – почвовед, ръководител на катедра в МГИ
• доц. д-р Бойко М. Пенков – първият избран от парламента председател на УС на НЗОК
• Минко Станев /Карата/- анархокомунист, убит в 1935 г. край мина Плачковци.
• Никола Василев Никовски – Гемиджия – с уникалния си талант да предсказва времето и ненадминатата си работливост, с която е помагал на всички свои съселяни на добронамерени приятелски начала.
• Найден Ангелов Найденов – учител по литература в с. Врабево от 1955 до 1963 г. Изключен от Соф. университет заради попския си произход, но реабилитиран и превърнал се в деятел на културата от национално значение.
• ст.н.с. д-р инж. Иван Найденов Караиванов, публикувал десетки трудове в областта на железопътния транспорт на България
• Гергина М. Тошкова /Бончевска/, тъкачка на китеници, народен майстор
• инж. Радион Доков, политик, зам. министър в последното правителство преди 10 ноември 1989 г.
• Ангел М. Заяков, композитор, хоров диригент, дългогодишен учител по музика
• Борис Бакалов, композитор, хоров диригент и дългогодишен учител по музика.
• Михо В. Заяков – спонсор и спомоществовател на българските културни институции в Будапеща / Унгария /
• Пенчо Далеков, Спас Пенов, Марин Ц. Петков, Христо Влашки, Димитър /Дико/ Кутровски, Марин Колев, Томи Томев – автори в различно време на книги за историята на Врабево.
• Иван Михайлович Молдован /Иван Михов/, опълченец, загинал в боевете на Шипка
• Иван Недялков, опълченец от I-ва рота на 8-а дружина, заселил се след Освобождението във Врабево, родом от с. Зла река
• инж. Борис Мареков, директор на представителството на МОТО ПФОЕ в България
• Трифон Матев Ковачев, първият, роден във Врабево, учител във врабевското училище, 1893 г.
• Петър Вълчев Топузов, първият врабевенин, завършил средно образование
• Валентин Заяков, спортен деятел, президент на Българската асоциацията по плажен волейбол, президент на Българската Федерация по Волейбол (’92-’99), член на съдийската комисия към Световната Федерация по Волейбол (FIVB), генерален секретар на Българския Олипийски Комитет (’95-’99).
• Веселин В. Заяков, политик, доцент в ТУ-Русе,
• д-р Найден Иванов Толеков, хирург-уролог, създател на Урологично отделение в Окръжна болница – Велико Търново, автор на изобретения и рационализации в областта на урологията.
• Иван Иванджийски, директор на Студия за документални филми, посланик в Полша, 60-70-те години на миналия век.
• Красимир Иванджийски, собственик и гл. редактор на в. „Строго секретно“
• Даниела Стефанова Доковска – адвокат и сестра на Павлина Стефанова Доковска – Пианист
• Георги Петров Георгиев – доцент по Социална педагогика – теория и методика на ресоциализацията и методика на превантивно-корекционната дейност, доктор по педагогика, преподавател в катедра „Педагогика“ при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
• доц. д-р Милко Стоянов Палангурски – ръководител катедра „Нова и най-нова история на България“ при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
• Васил Киров Митков (1909-1991) – създал първия промишлен кожарски цех във Врабево и пенсионно осигурявал работниците си. Притежател на първия спортен велосипед във Врабево, първия мотоциклет „Сакс“, първия радиоапарат „Ореон“ и отгледал първия кон за спортна езда. Първият му син Васил Василев Киров (1934-2009) става един от най-добрите кожари в България и участвал в пускането на кожарски заводи в Алжир и Танзания.