Произхода на името на селото се губи назад във вековете. 

Една версия го извежда от името на някой си Боро от с. Голяма Желязна, който притежавал чифлик по тези места, друга от големия бор, около който се заселват първите му жители, а трета го свързва със старославянското име Борим, което означава борба, т.е. борческо, борбено, будно или здраво село.

До Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Борима е населена от българи и българо-мохамедани, като след края на войната голяма част от последните бягат от селото. 

Следва преселване на българи от околните троянски села. Сега в Борима живеят българи, турци и помаци – наследници на тези, интернирани от Родопите и разселени из цяла България след 1944 г.

Основната част от населението е заета в множество малки дървообработващи и мебелни предприятия, дъскорезници, гатери и стружни – поминък, традиционен за богатия на дървен материал район. В селото има и цех за керамика и завод за лека промишленост с обособени два цеха в който работят 460 човека.

Две са институциите, около които се гради духовният живот на селото – читалището и училището.

Читалище „Напредък” е основано в далечната 1908 г. През годините то е основният културен двигател на селото. 

Будните и активни читалищни дейци ежегодно отбелязват всички по-големи празници – Коледа, Великден, Бабин ден, Деня на християнското семейство и т.н. Традиция, утвърдена през годините, е през първата седмица на месец март да се организират Мартенски празници на културата в селото, на които да се канят съседни читалища или известни народни изпълнители. 

Женската певческа група „Боримски извори” към читалището ежегодно посещава някой значим фолклорен фестивал, от който почти никога не се е връщала без награди. 

Основен дял в дейността на читалището от години наред заемат и децата и заниманията за осмисяне на свободното им време.
За период от 120 години редица директори свързват имената си с развитието на образователното дело в селото – Добри Калев, Димитър Семерджиев, Петър Георгиев, Никола Власев, Васил Христов, Ганко Ганков, многоуважаваният от всички боримци поет и интелигент Андрей Василев, Иванка Миткова.

Първото училище в селото е открито през 1884 г. като начално с лични средства, дарени от кмета на село Борима – родолюбеца Цачо Маринов Цачев. От 1930 г. то прераства в основно.

Основите на новата училищна сграда се поставят през 1939 г. За построяването ѝ предварително били събирани средства в образувания за целта фонд „Училищен“. Населението масово помагало в строежа с труд и материали.

През учебната 2006/2007 г., носещото името на Васил Левски училище, става първото средищно в община Троян, като събира децата от селата Голяма Желязна, Старо село, Борима и Дълбок дол. 

Днес то разполага с компютърна зала с 10 работни места, а добрата интернет свързаност осигурява на ученици и учители възможност за работа с най-съвременни учебно–технически средства.

….Две истории от книгата „Шапка на тояга” на Андрей Василев:

Живели в Борима дядо Христо и баба Цона. Синът им със семейството си отдавна се бил преместил във града и те сами карали старините си. Все още смогвали да гледат кърската работа, сговаряли се помежду си. Но с напредването на годините започнали сериозно да се безпокоят за старостта: докато са живи и двамата ще се гледат някак един друг, ами после?

На това бързо направила сметка баба Цона. Веднъж тя рекла:
– Като умре единият от нас, аз ще ида при наш Петра ,да ме гледа.
Дядо Христо разбрал намека и и спокойно отговорил:
– Гледай само да не идеш преди мен при Свети Петра,че тогава няма да ти трябва наш Петър…

На бай Минко Николов, известен боримски зевзек, му се родило внуче.
При това – момче! Радост голяма! Събрали се една вечер у тях със сватовете си, да се разберат как да го кръстят. Разговаряли дълго. На всекиго се искало неговото име да подновят. През цялото това време бай Минко си мълчал. Обадил се съвсем накрая:
-Както искате го кръстете, нямам против, само Минко да го викат.
И така наистина станало.