Белиосъмци в началото на XX век са били горяни, дребни земеделци и скотовъди. 

През времето на социализма основният поминък на местните е свързан с планинското земеделие, овощарството и животновъдството.
В наши дни жителите на селото се насочват предимно към занаятите грънчарство и дърводелство, както и към предоставяне на туристически услуги – хотелиерство, ресторантьорство т.н.

Тук се намират някой от най-знаковите за общината хотелски комплекси и къщи за гости.

Поселение по тези земи е имало още преди новата ера, за което свидетелстват сигналните могили, разположени по водораздела в местността „Кръща” – при разкопаване на една от тях е намерено тракийско погребение. По билото на този водораздел преминава и римски път от времето на император Нерон (I в от н.е.), който се свързва впоследствие с пътя ,,Вия Траяна‘.

Около 1770-1800 год. в долния край на селото, в местност „Шамака”, започват да се заселват бежанци от Охридско, които дават началото на много известни и днес родове като Балювския род, Балинския, Дулевски и пр.

Историята на селото е свързана със съдбата на последните оцелели Ботеви четници, които, търсейки подслон на север от билото на Балкана, попадат по тези места. Това са Сава Пенев от Търново, Никола Обретенов от Русе (касиер на четата), Димитър Тодоров от Габрово и Стоян Господинов от с. Българене, Ловешко, познат като Стоян Българенчето, самоубил се, за да не попадне в ръцете на турците (на негово име е кръстена главната улица на селото).

В тяхна чест е изграден паметник и всяка година се прави възстановка на събитията.