• Радуил – „малката Света гора“:

В село Радуил има две черкви и дванадесет параклиса в околността, всеки от които е стопанисват и запазен.

Старата черква е построена по времето на турското робство и в противоречие на всички турски закони е построена на най-високото място на селото и високо над земята. За нея е бил издействан специален указ от пашата. Новата черква е построена през 1900 г. И двете черкви са богато изографисани. Също така богато са изографисани някои от параклисите и манастирът „Покров Богородичен“. Старата черква се намира на високо над селото, докато новата е малко по-надолу от центъра.

Новата черква “Рождество на Пресвета Богородица” е построена през 1900 г. В нейния двор има Социален дом за подпомагане на бедни.
Друга забележителност на Радуил е фасулът, който е отличен със Златен меда от цар Фердинад I през 1982 година. Той е уникален (няма друг подобен сорт в България) и е защитен с патент от Института за земеделие и семезнание Русе. Първите семена са донесени още преди 300 години от търговец на семена от Венеция.
В селото са пребивавали и/или живели и някой писатели и поети, художници, между които Христо Лозев, Иван Вазов, Николай Хайтов, Христо Смирненски…

• Вазов и Радуил:

Иван Вазов, посещавайки Радуил на път към Великата Рилска пустиня, пише за него:
„Никъде не съм виждал такава дивна природа селото е закътано някъде в облаците сред китна природа. Планини отляво и отдясно го притискат, стремейки се да се съберат на юг, дето стена им прегражда небосклона. Тъкмо под нея в едно възхитително чаровно кътче, потънало в зеленина и свежест, се гуши село Радуил. Село стратегическо с нова черква. Картината наоколо имаше величествена омайност на планинския мир, от нея вееше поезията на колосално зелено.
Аз никъде в България не съм виждал село в по-омайна местност в по–разкошна уединеност при приоблачни висини сред горските обятия”

• Смирненски и Радуил:

В Радуил е живял в продължение на една година писателят Христо Смирненски, изпратен на чист въздух да се лекува от туберкулоза. Тук той пише много от разказите си, като един от тях е „Пожар в Рила“. Друг, живял повече от двадесет години там, е скулпторът Христо Лозев. От неговата ръка е направен паметникът в центъра на селото в чест на загиналите радуилци през 1912-1913 г., през 1915 Христо Лозев изработва и българските пощенски марки.

• Хайтов и Радуил:

В Радуил е живял и работил големият български писател Николай Хайтов. Започва работа като инженер-лесовъд в Радуилския участък на горско стопанство “Боровец” през 1952 г. работи до 1954 г. когато влиза в конфликт с началниците си, заради отпуснатата суха и паднала дървена маса за нуждите на местното население. Годините, прекарани в с. Радуил, описва в книгата си “Дневник”- книга първа — издадена през 1988 г.

По случай 90-годишнината от рождението на Николай Хайтов, през 2009 г. признателните радуилци издигнаха чешма-паметник с негов барелеф и обособиха парк с беседка до къщата, където е живял. Много сюжети от негови разкази са увековечени там.

Източник: Статии за селото