Село Радуил се намира в планински район на северните склонове на Рила планина, на 80 км. източно от София, 117 км. от Пловдив, 9 км. от курорта Боровец, 22 км. от Самоков, 16 км от гр. Костенец. 

Село Радуил е второ по големина в община Самоков и е първото населено място през което преминава р. Марица. 

През него преминава добре поддържан винаги проходим и при тежки зимни условия с добра асфалтова покривка второкласен път от Републиканската пътна мрежа.

Радуил е на 833,40 м надморска височина. Климатът е умерено-континентален, сравнително мек с влияние от топлите въздушни течения, които идват по долината на река Марица. 

Землището на с. Радуил се разпростира на 76,743 km²
Надм. височина 900 m
Население: 948 души към 15 март 2024 г.

История на селото:
Не са намерени писмени документи или исторически данни, от които да се вижда точното време на заселването на селото. Историкът-изследовател Росица Ангелова в научното си изследване, направено за с. Радуил през 1941 – 1943 г. и изложено в семинар по славянска филология на Софийския университет през 1948 г., пише по разкази на местни жители, столетници и стари хора, че селото води началото си 150 г. преди основаването на гр. Самоков, който се е появил през 14 век след падането на България под османско владичество.

По времето на османската власт Радуил е под закрилата и привилегията на закона на рударските селища в турската империя. В него не е имало турско население с изключение на собственика на маданите (ковачници за желязо). 

Той е наемал хората, работещи на „Видните“, където се е топяло желязото и на „Маданите”, където е ставало изковаването на готовото желязо във вид на „Расовичи” – пръти и така е извозвано до Турция. Основната част от населението на селото са се занимавали с направата на дървени въглища — кюмюр. Земеделието е било слабо развито.

Последният мадан в с. Радуил е и последен работил на Балканския полуостров, той заглъхва през 1900 година. Като поминък на населението остава дърводобивът и дървопреработването. 

Изграждат се десетки бичкии за бичене на трупи. През 1920 г. се създава дървопреработваща кооперация „Самопомощ“. 

Тя закупува гатер от Австрия. Изгражда и водна юзина за ток, а впоследствие и парова централа. В селото светват и първите електрически лампи с произведения ток от юзината на кооперацията.

Освобождението на с. Радуил от османска власт става след Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Дотогава Радуил е гранично селище. И сега землищната ни граница между Радуил и гр. Самоков е старата държавна граница.

Източник: Статии за селото