В миналото, както и сега, прехраната е била важна част от човешкото битие. 

Стара максима гласи, че никой не е по-голям от хляба. Отдавна новоселчани мечтали да си построят фурна. 

На 16 ноември 1963 г. Христо Даганов полага първия основен камък и за по-малко от 20 дни фурната е построена. 

Голяма част от селяните се отзовават и помагат на майсторите.

Интересен е начинът, по който се правел в миналото квас. Обикновено се поставял квас от стара пита, който се съхранявал в специален вид гърне. 

Наричали го „кващарник”. Около Великден хората го забърквали с вода да подновят квасеца. 

Това ставало от само себе си, само с вода и брашно, сол не се слагало. 

Вечер забърквали кваса, а сутрин го размесвали.
Друго кулинарно изкушение за жителите на Ново село бил „Белият маж със сирене”. 

Той се правел за Петровден от овчарите. Само на една страна го бъркали та ставал като „гебек”/пресен кашкавал/ – опържва се лука, докато се зачерви. След това се слага неосолено прясно сирене и се пържи на тих, слаб огън и се топи, топи, докато количеството намалее значително. 

„Дзивира” – било типично новоселско ястие. Царевичното брашно се замесва с мътеница, след което се слага масло и сирене. После сместа се слага под връшника да втаса, след което се нарязва на парчета и се пече.

Източник: Статии за селото