Закътано в полите на Рила и Ихтиманска Средна гора и запазило в себе си историята и достолепието на хората, живеещи там.

В селото има и много други свети места, пазители на вярата – оброчищата „Свети Спас”, „Свети Петър”, „Свети Арангел”, „Свети Кръстовден”, „Свети Илия”, „Църквището”. 

Заедно с местностите в района – Клисурата, Джинковица, Орниче, Бабаръджа, Връшнико, Дабете, Самаро и др. те са истинска съкровищница на легенди и предания.

Забележителност е новопостроената църква : “Св. Св Петър и Павел“.

24 къщи в селото са обявени за паметници на културата по списъка на дирекция „Културно-историческо наследство” – София от 1985 г. 

Стълбовете, на които се крепи животът в Ново село са старото училище и читалището. Някогашният център на просвещението е отдавна затворено, няма ги детските гласове. Звънецът отдавна е спрял да бие. За разлика от много други места обаче училищната сграда е доста запазена. 

Местното население е било изключително будно и любознателно. Искрите на познанието, духа и традициите горят и в читалището, макар и не с мащабите, с които сме свикнали да ги виждаме на други места. Причината се корени в липсата на достатъчно млади и инициативни хора, желаещи да участват в певческите и танцовите състави. НЧ „Васил Левски” е създадено през март 1951 г. и функционира и до днес.

С Ново село са свързали съдбата си доста интересни хора. История, описана в книгата на Стоимен Благоев разказва, че на път за Самоков от там е минавал Васил Левски. При една от обиколките му в селото се образувал инициативен комитет, в които влизали Костадин Ваклинов, Коле Костадинов, Мичо Митрев, Лазо Георгиев и Иванчо Стоянов. Революционният комитет бил основан в къщата на Костадин Ваклинов, като самият той бил избран да го оглави.

Друг даровит писател и учител – Никифор Попфилипов, също се е подвизавал там. Светозар Игов в своята „История на българската литература (1878-1944)” търси и намира достойно място на този писател до името на един Тодор Влайков.

Източник: Статии за селото