Легендата разказва за трима братя – Гуце, Раде и Михал, които са основали трите съседни села /Гуцал, Радуил, Марица/, но историческите сведения посочват, че в миналото селото се е наричало Махала. Селото възниква недалеч от Самоков – желязното сърце на Османската империя и неин железодобивен център някъде към средата на XVI век.

Приблизително по това време е построена и църквата “Свети Никола” – едно невероятно място, което носи ореола на истинската святост.

Марица е свързана с първите манифактури за железодобив в района, покровителствани от рударските закони на султан Сюлейман II. Развитието на железодобива довежда през втората половина на XVI век до замогване на селото и икономически подем на целия район. Разцветът и упадъкът на селищата, разпръснати в тази част на империята са пряко свързани с железодобива. Това свидетелстват църковните книги, по чиито редове се срещат имената на все повече и повече заможни дарители – в книгата на Асен Чилингиров „Църквата „Св. Никола” в село Марица” се отбелязва, че „заможни дарители от този край, които оставят своята скромна лепта и при посещението си на християнските светини на Божи гроб и Света гора до многобройните манастири в Югозападна България изграждат нови църкви и манастири, подпомагат и възстановяването и украсата на стари църковни сгради, преживели османското нашествие”.

Решаващи за цялостния облик на Самоков и превръщането му във водещ железодобивен център изиграват нуждите на империята от този могъщ ресурс. Цялата околност е белязана от находища, което, разбира се, в един момент има своята полза. „ В непосредствена близост до вековните гори на Рила възникват една след друга множество манифактури за преработване на желязна руда, т.нар. видни и мадани /самокови/, които са най-многобройни в горното течение на Искъра при село Мала църква и на Марица – при селата Костенец, Радуил и махала”.

Доказателство за железодобива отново намираме при Семерджиев, който пише – „В селото имало самоково (мадан) и 12 видни. Селяните правили и прекарвали въглища, руда и железо. Днес те се занимават с земеделие и дърварство. В селото е построена и една фабрика за памучни платове на чехите – Братя Календови и няколко бичкии. Старата им църква „Св. Никола” и най-старата в цялата околия. За нея говоря другаде в книгата си. Тук са идвали да се черкуват и причестят в турско време християните, от цялото банско корито. На 1860 г. тук свещенодействувал х. Поп Стефан, който в същото време учил в къщи по 2-3 деца на славянски. Новата църква „Успение Пресветия Богородици” е правена на 1907 г., а училището на 1926 г.”

Христо Семерджиев пише за Махала/Марица и следното: ”В турските данъчни книжа стои Иванова махала. Ако съдим по църквата, която е правена на 1174 г., селото е съществувало във Второто българско царство. То е само на 2 км. под Радоил и построено също така по бреговете на р. Марица, на 770 м. над морето. На 1873 г. селото имало 45 къщи с 73-ма души мъже; на 1900 г. то броило 501 жители, на 1900 г. – 683, на 1920 г. – 644 и на 1926 г. – 706 жители. И тук една част от населението поради маданите дошло от трънско. Такива родове са: Моравци, Веселиновци и Рабаджиеви. Изобщо населението е трезво, набожно и работливо”.

Източник: Статии за селото