В землището на селото има няколко оброчища – Св. Петър, Св. Илия, Св. Георги, Св. Петка – казано е, че тази светица е покровителка на селото. В разговора става ясно, че на Никулден денят е по-специален – „Чакаме да дойде св. Никола, за да занесем там курбан – прави се рибник за празника и всеки носи за здраве”.

Христо Семерджиев разказва за по-ключовите места в околността: ”В околността на селото по-бележити места са: Чифут дере, Пириово равнище, Драганова чукара, Влашка река, Хайдушка чешма, Калдърмата, Китката и пр. Оброчища: „Св. Илия” и „Св. Петър”. Пътища: Долна-Баня – Радуил – Чам-кория и Костенец – Самоков, през Хайдушка чешма. Стари пътища: Юрушки друм, Арнаутски път, Стария път и пр”.

Когато има празник, хората са празнували заедно, а не както сега – всеки, затворен в дома си. „Оброчището св. Петър се намира надолу по пътя за Гуцал. Намира се на една могила отгоре, там имаше много големи дъбове – точно там се правеха курбаните, в ператници. Това е нещо подобно на бакърен съд, в който се подготвяше курбана, защото тогава нямаше казани. Цялото село ги събира, кой колкото има и се колеше овца и всички натам вървехме – с каруци натам се ходеше или пеша.

Преди да се яде, курбанът трябваше да се благослови. Идва отчето, осветява водата, поръсва курбана и ние си занасяме от дома съдове, където ще ни сипят. Свалят от огъня сготвеното, наредим котлетата и разливат. Като се почне, се разлива на всички котлета – еднакво”.

Източник: Статии за селото