• Природни забележителности: 

Изключително красива природа. Приятно за разходка е поречието на реката, което се характеризира с множество отвесни скали, стига се до мястото наречено „Песако“, където реката изчезва в земята и се появява чак след няколко стотин метра.

Курортно село Мала Църква се намира в подножието на връх Мусала и се намира на 1250метра надморска височина граничейки с Национален парк Рила, както и с Централен Рилски резерват.

 Едно от кътчетата с най-чист въздух на Балканския полуостров и Европа, разполага с множество планински еко пътеки, които водят до множество върхове, ледникови езера, водопади, реки, язовир Бели Искър, язовир Калин, язовир Карагьол и др, множество планински хижи и почивни планински станции

„Костадинкина скала“/ наричана още Господинкина.скала, координати: 42.2361979558543, 23.51836540934582/- Голям скален масив под вр. Средонос (1863 м н.в.) над курортното с. Мала Църква, в началото на Мальовишкия дял на Рила. Подходящо за скално катерене и катерачи с добър опит.

• Исторически забележителности :

Мала църква пази няколко свои храма – старата църква “Св.св. Петър и Павел”, новата, строена през периода 1942-1948 и няколко параклиса.

В селото е запазена черквата “Св.св. Петър и Павел” от XVI век. По време на османското иго е била заровена в земята. От 1938г. започват изследването и реставрацията ѝ. Стенописите са няколко пласта, изработени са от майстори от Самоковската художествена школа. Черквата е обявена за паметник на културата.

Средновековната реликва “Св. Св. Петър и Павел” се намира в гробищата на на село Мала църква.

По време на робството, храмът не е имал лека съдба – през вековното си съществуване е претърпял доста промени, преизграден е през XIX в., когато е бил преизписан наново.

С нищо незабележимата селска църква става известна на науката едва през 1940 г., когато поради повреда на покрива, парчета от варовата мазилка се откъртват и отдолу се показват стари стенописи. Църквата е посетена и изследвана от проф. Васил Захариев, за което изнася доклад(1942 г.) и публикува научно съобщение. След няколко години църквата престава да бъде действаща, сградата запустява, а мазилката заедно със стенописите се рушат.

През 1966 г. е извършено пълно и щателно проучване, направени са сондажи от художниците-реставратори Л. Койнова и З. Баров, вследствие на което са разкрити голяма част от старите стенописи, показващи интересни факти от историята на средновековния храм.

Църквата е еднокорабна, цялата и вътрешност е била изографисана. Стенописите са на няколко пласта, по-късните са изработени от майстори от Самоковската художествена школа, но те са премахнати по време на сондажите за по-старите и ценни изображения. За съжаление към днешна дата за този паметник на културата не се полагат грижи за неговото реставриране и консервация. Още един пример за лош пример по повод богатото ни културно-историческо наследство.

Източник: Статии за селото