Името на село Ковачевци:

Познатото предание гласи, че в далечното минало по тези места живеели двама братя, от които единият ковач, заселил Ковачевци, а другият свещеник заселил Поповяне. „Нашите стари хора наричали ковачи и майсторите във видните и маданите и понеже тука е имало много видни, възможно е да е имало цело село такива майстори. Дали има нещо общо това село с Ковачевци в Радомирско, нищо положително не може да се каже”, пише Христо Семерджиев в непубликувания му ръкопис, съхраняващ се в Градски исторически музей Самоков.

През 15 и 16 век местното население се е занимавало предимно със земеделие, животновъдство и с добив на завидни количества желязо. В различни документи се отбелязва Ковачевци като село с най-виден добив на желязна руда в Самоковския край.

Самите рудища се намирали източно от селото, в западния склон на Кадина могила, под м. Вировете. Като за миенето на рудата при Кадина могила са използвани вади, канали и гьолове. В местността Вировете имало девет гьола, за които бил прокаран канал чак от Витоша дълъг километри. Като всяко семейство притежавало рудище или вир. В миенето на рудата участвали всички семейства от селото. Някои от рудищата съществували чак до 1890 г.

Църквата „Света Петка“:
Легендата разказва как на хълма над селото имало манастир и малка черква. По времето на турското робство по тези земи минали черкезите, избили монасите и сринали черквата. Тогава българите построили специална гробница, в олтара на стария храм. Минали обаче башибозуци и те отново сринали новата черква. 

Местните жители я вдигнали отново, двойно по-голяма. Случило се така, че нощем да я строят, а денем турците да бутат направеното. Станало така, че агата бил сменен, а новодошлият се оказал доста ленив да следи какво се случва със строежите и затова питал „гяурите” какво строят, а те го мамели, че правят овчарник. 

За да докажат казаното, замазвали с вар стенописите. Оставили черквата ниска и дълга – 20 м на 6 м. в нея има две бойници, които служили за отбрана.

Източник: Статии за селото