Преданието разказва, че името на селото идва от растение. 

Някога, много отдавна, по времето на турското робство, младежите от селото наранявали телата си с блатното кокиче, наричано злак, за да не влязат в редиците на армиите на завоевателя. Не успях да намеря друга легенда, която да разбули тайната около необичайното име.

В Злокучене и около него се намират местностите: Орниче, Крайно ниве, Босново дере, Дабо, Гръков рид.

„Стари родове са: Джимбовци – 19 къщи; Мандажиите, 24 к., дошли от Крушевско – Македония; Шоповци – от Трънско, Расоловци, Ловоровци, Иловци и пр. По-забележителни местности в околността: Бойов дол, Бойов кладенец, Гръков рид, Яслите и пр. Оброчища: „Св. Илия”, „Св. Георги”, „Св. Петка”, „Св. Петър”, „Св. Пантелеймон”, „Св. Спас”. И в това село рударството било главния поминък на населението; наоколо имало шест видни. Ред опити се правили от турците, за да се подобри железарското производство. 

Така, те докарали цяло село в местността Чефлика, на 3 км. под Злакучане, за да плави руда. Какво е станало по-късно с това население, нищо не се знае. По едно време турците инсталирали водно колело в Искъра под селото, та да вадят вода за плавене на руда; обаче и тия опити не успяват. Днес населението се занимава само с земеделие и скотовъдство” – продължава разказа си Семерджиев. Прави впечатление, че Семерджиев нарича селото Злакучане, което отговаря на легендата, която разказва, че някога в полето е имало растение, наречено злак. С него мазали момчетата, за да не ходят войници. Оттам дошло името.

Връзката между Самоков и Злокучене винаги е била силна – вероятно заради близкото разстояние помежду им. Обработването на земята хранело хората и едновременно с това било и техен поминък – продукцията си продавали на пазара в Самоков.

Източник: Статии за селото