Съхранената природа през хилядолетията е нещо, с което може да се гордее всеки жител на Драгушиново…

Когато се говори за забележителности на село Драгушиново, може би трябва да се започнe с уникалната екологосъобразна връзка на хората от селото с Природата, която до скоро – само до преди по-малко от половин век, до времето на принудителната модернизация, е била гаранция за оцеляване не само на обитателите на селото, но и на цялото разнообразие на Живата природа. Както и навсякъде, където живеят хора, и в Драгушиново е налице своеобразно одухотворяване на света около селото чрез топонимите на местностите и съхраняваните в народната памет предания за случилото се из тях…

• За Крали Марко и Драгушиново:

Най-високият връх на издигащата се точно от юг на Драгушиново неголяма планина Шовица се нарича Маркова трапеза, а местните предания неотменно го свързват с Крали Марко. 

Според преданията, на този връх Крали Марко си почивал, след като победил в люта битка турците. С Крали Марко е свързано и названието на един неголям дол на около километър от селото, намиращ се точно под Старио друм – Марков андък. Местните предания свързват с Крали Марко и един от символите на Големата чешма (Чешмата с обицата) в Самоков – обицата на Крали Марко. 

В миналото, когато и в Драгушиново е нямало Интернет, нито телевизия, а дори и задължително училище и книги, когато през дългите зимни вечери на мъждукащата светлина от пукащите в огнището дънери жените и девойките предели на пъстри хурки и грубо направени чакръци или пък пошивали кошули и елеци с изящни везби, а мъжете дялкали геги и стягали самари и ведра,
сладкодумни баби и дядовци приласкавали малките дечица около себе си разказвайки им омайни приказки и предания. 

В много от тях се възхвалявало юначеството на Крали Марко – владетелят притежаващ огромна сила, която използвал не за да налага властта си над знайни и незнайни народи, не за да ограбва с данъци и други повинности своите поданици, нито дори да върши геройства в своя прослава, а за да защитава своите бедни и изстрадали сънародници в смутните времена на османското завладяване. 

И така духът на Крали Марко, яхнал своя кон Шарколия и побеждаващ турски бабаити и кръвожадни черни арапи, но не само за да ги убие, а за да освободи три синджира роби, бил възкресяван в съзнанията на безчет поколения драгушинци, формирайки вяра и надежда, че ще дойде онова вечно чакано време, когато добрите ще надделеят над лошите…

• БОЙОВ ДОЛ:

На пет-шестстотин метра в дясно от шосето Драгушиново – Злокучене, една неголяма аблатена долчинка е наречена Бойов дол. 

Тук е имало кръвопролитно сражение между русите и турците, по време на което се е проляла толкова човешка кръв, че в нея се удавило едногодишно теле. Според всички, при това много и напълно достоверни исторически факти, касаещи освобождаването на Самоков и Самоковско от турско робство (1877 год.) обаче, тук такова сражение не се е водило. Други местни предания свързват “Бойов дол” с кръвопролитна битка на цар Иван Шишман с турците. 

Достъпните, при това проверени исторически факти са категорични, че и такава сражение тук не би трябвало да е имало.
Според летописеца Константин Костенечки, изтъкнат български книжовник от онази епоха и сам българин от Костенец, Муса Кеседжията – легендарният разбойник и син на турския султан Баязид Светкавицата, загинал близо до село Чамурлии в битка за властта в Османската империя – той бил застигнат до река Искър и удушен собственоръчно от своя брат Мехмед. Така – по традиция пак от братска ръка, загинал още един турски владетел, а неговото лобно място било превърнато от суеверните пришълци от Ориента в сакрална местност, обект на своеобразно преклонение в недалечното минало от турци, а и от българи чак до наши дни…това е Бойов дол.

Днес в нея се намира храмът Свети Иван Рилски, а свещеният кладенец се посещава от много хора, търсещи чудодейно изцелени.

Намира се между селата Драгушиново и Злокучене. Изграден е в началото на XXI век. Местността е изключително живописна и е била обект на поклоннически туризъм още от времената на Османското владичество. Според преданията кладенецът с лековита вода е в състояние да изцери всевъзможни болести…

• Един уникален храм, за който никой не знае кога е построен – Храмът “Свети Дух”.

Намира се на планински връх на 2 км. северно от селото и удивително напомня по своята локализация на познатите сакрални местности на траките, пръснати из Горно-тракийската низина и Средногорието.
Според преданията от този храм е започвал път, застлан с бели камъни, които светели нощем и който е свършвал там, където била затрупаната с буси църква в подножията на Рила…

• ЦЪРКВАТА СВЕТИ ТОДОР:
Според легендите, много преди построяването на тази църква, на брега на река Искър е имало друга – много по-голяма, която била отнесена от придошлите речни води…
Построена е през 1869 год. и изографисана от самоковския зограф Белстойнев. На патронния й празник се прави уникален курбан от раци във всеки драгушински дом…