В Долни Окол е съхранена легенда, която разказва, че жителите на селата между Горни и Долни Окол били прогонени от чумата. Изселили се към Локор и Връбница. След време, четирима души се върнали. Двама тръгнали нагоре, двама – надолу. По-ниското село нарекли Долни Окол, а по-високото – Горни Окол.”

Плана планина е планина, богата на железни оксиди. През турското робство, всички знаем, добиването на желязо е било важно и работата е кипяла с пълна сила. 

Мястото в процеса на работа на Околите е в железодобива, а не в самата му обработка и то именно, защото околци живеят насред планината богата на железни оксиди.

През 16 век, а навярно и след това, са се произвеждали солидни количества въглища и желязна руда, а в днешни дни се развива скотовъдство и малко земеделие; в околността му има 20 – 30 егрека за презимуване на дребния добитък. 

В Долни окол е имало немалко майстори каменоделци. Жените са ткаели, плели, шиели. Който се е докоснал с поглед поне до носиите е видял изящната шевица, която радва окото с цвят и форма, а личи и, че е сътворена с майсторлък.