Първите писмени сведения за селото се съдържат в хрисовула на цар Иван Шишман, издаден на 21 септември 1378 г., с който той щедро дарява земи и имоти на Рилския манастир. Сред изредените имоти е и Българино, както е старото име на Говедарци.

На мястото на сегашното Говедарци по време на Римската империя около горните притоци на Искровете – Прави Искър, Преките реки, р. Лопушница, р. Лъкатица, е имало рударски селища за добив на железни руди и желязо.

Според преданието това е най-голямото село в Искровете и е основано по време на византийската власт в България. 

При едно от нападенията над Рилския манастир десетина семейства успели да се скрият с добитъка в околностите. По пътя загубили част от говедата и дни и нощи се лутали из дълбоките рилски гори, докато най-после ги открили на изворите на река Черни Искър. Половината от тях останали там и се заселили трайно. Останалите семейства си харесали котловината по десния бряг на реката, близо до трите извора с бълбукаща изворна вода и там построили колибите си. Така те полагат основите на селото.

Трите извора са превърнати в чешми и носят имената Джамбазката, Ашковата и Ботовата – на имената на родовете, които живеели край тях.

През годините жителите на селото се занимават с животновъдство, малко земеделие и дърводобив. Имало още и дервентаджии (пазители на пътищата), коруджии (пазачи на горите от пожари и изсичане), въглищари, кираджии (колари).

По време на турските набези селото е обект на много кражби и насилие. Но впечатлаващ факт е, че нито един турчин не се заселва да живее в него. Старите жители казват гордо, че „тук кадъна не е раждала“.
Някои говедарчани, като Николай Бързанов и Сокол Мазганов просперирали в търговията с добитък и дори имали пазар чак в Цариград и Венеция.

Говедарчани си построили църква една година преди Гюлханския хатишериф, с който султан Абдул Меджид обявяването равноправие на религиите в Турската империя. През 1838 г. по инициатива на селските първенци за Цариград заминала делегация, която измолила разрешение за построяването на черква и параклис в Говедарци. Веднага след завръщането й започнал строежът на църквата „Св.Никола“ на най-високото място в селото. В двора направили параклис с две стаи за килийно училище. Будните говедарчани пращали децата си да учат буквар, псалтир, наустница, светче, пишели с пръсти в пясък.
През 1868 г. даскал Христо Мазганов, който учил при Неофит Рилски, въвежда в Говедарци взаимноучителната метода и преподавал на говорим български език четене, аритметика, география, история.

През 1874 г. говедарчани изграждат и училище – със собствени средства и труд за един месец вдигат стабилна сграда.
Според спомени на съвременници лично Васил Левски основал революционен комитет в Говедарци. На 25 май 1871 г. от Рилския манастир Левски минал планината и пренощувал в параклисчето при черквата и училището.

Селото е дало и четирима опълченци в Руско-турската освободителна война, които са загинали в боевете при Стара Загора и Шипка.

Говедарци е освободен от турско робство от войските на генерал Велиминов на 30 декември 1877 г. и жителите му с вълнение посрещнали свободата и новия живот.

Мнозина говедарчани се включили пряко в Освободителните борби за Македония и Тракия. Лично Гоце Делчев е идвал няколко пъти в селото и е създал таен революционен комитет и чета. Тя си имала знаме и печат.

По време на Балканската война неколцина говедарчани се сражават в състава на 7-ма Рилска дивизия и достигат през Солун до Деде агач, Серес, Драма и Булаир. В Балканската и Междусъюзническата война Говедарци и Доспей махала дават 29 жертви, 34-ма пък загиват в Първата световна война. Имената им са увековечени на паметна плоча в двора на църквата.
Говедарци е любимо място за лов и на царската фамилия. Фердинанд дори си изгражда ловна хижа над селото в местността Овнарско. Това е първото село в България, обявено за национален курорт от Цар Борис III.

В периода 1941-1944 г. в селото се създава силна комунистическа партийна организация под прякото наблюдение и ръководство на Тодор Живков, който живее в Говедарци. От 22 август 1940 г. до 11 юли 1944 г. съпругата му д-р Мара Малеева е разпределена за лекарка в селото. Тя изнася здравни сказки, всеотдайно се грижи за здравето на хората и печели уважението им. В Говедарци се ражда и дъщерята на Живкови – Людмила. По това време Тодор Живков е председател на ЦК на ОК на партията.

Тук Живков реализира на практика и любовта си към театъра. Той лично подбира пиесите, привлича млади артисти в трупата на Говедарци, но и лично играе в две от представленията – във „Вражалец“ и в „Страхил страшен хайдутин“.
В годините след 1989 г. селото се развива като туристически център с десетките си хотели, къщи за гости и почивни станции. Близостта със ски-център Мальовица и малката писта над Говедарци привличат много любители на планината и зимния спорт.

Източник: Статии за селото