Село Белчин съществува от периода на Второто Българско царство. То е твърдина на грамотност и християнска духовност. 

Най-ранните археологически свидетелства за обитаване в този район са от местността ,,Св. Спас’’ над село Белчин. 

Там е регистрирано тракийско светилище от късножелязната епоха и късноримски военен кастел с името ,,Герме’’. 

През Възраждането местните хора наричат останките от крепостта- ,,Цари Мали град’’. 

В турски регистър от 1576г. се сочи като село с развито овцевъдство. Населението се е занимавало и с рударство. 

Според Владислав Граматик през 1946г. белчинецът превистер Йоан участва в пратеничеството за пренасяне мощите на Св. Иван Рилски от Търново до Рилския Манастир. 

Константин Иречек отбелязва в своите ,,Пътувания до България’’, че в село Белчин е видял молитвеник от 1744г. 

В Народна библиотека ,,Св. Св. Кирил и Методий’’ се съхранява първата печатна книга на славянски език ,,Трифологии месец ноември и декември’’, отпечатан в Цетина през 1469г. Тази книга е взета от църквата ,,Св. Петка’’ в село Белчин. 

Във всички случаи става дума за селище с хилядолетна история, свързано с околните села, както с поминъка си, така и с общите си традиции и култура.

Пътищата на територията на селото са в добро състояние .

Селото е електро и водоснабдено. 

На територията му има покритие на всички мобилни оператори, както и местен кабелен TV оператор.

Източник: Статии за селото