Бели Искър – историята на едно царско село.

“В белоискровската котловина духа най-вече северният вятър, наречен Самоковеца, и източният, наречен Радоилеца. Първият донася ясно време, но и мраз, а вторият лошо време. Лятото е малко: почва късно и свършва рано. Първият сноп ечемик пада към края на август. Зимето е дълго: снегът в усойните места трае понякога до юни”

Бели Искър е първото село, тръгвайки в посока Искровете. Върху зеления губер на поляните, то стои като красива брошка. Брошка от стройни къщички, църква и параклис, площад, обгърнати с величествените скали, които сякаш са колоси, подпрели небето. За разлика от много други места из самоковска община, тук е много оживено и екипът ни нямаше никакъв проблем с логистиката и затова често отивахме дотам. Искрени благодарности за всички местни жители, които ни съдействаха и помогнаха на бял свят да излезе този материал.

В ръкописа на Христо Семерджиев „Самоков и околността му – принос към историята им от турските завоевания до Балканската война”, който се съхранява в Историческия музей в Самоков, четем: „Къщите на селото са накацали по една височина по десния бряг на р. Бел Искър в една прелестна котловинка, на 1900 м. (надморска) височина, 7 км. северно от Самоков. Котловинката е заградена от юг с Орлови скали, откъдето започва теснината „Демир Капия”, от запад с възвишението „Връо”, от изток с местностите: Стрешковица, Големи дол, Соколец. Под Орловите скали се намира извора „Алти Самун” (Шест Самуна), 2 км. по-нагоре, се по дефилето – извора „Праздни торба”, по-нагоре – „Еди кафе” (Седъм Кафета) и пр.

Легендата разказва, че някой пътник, като се напил от студената вода на първия извор, изял шест самуна, при втория изпразнил торбата си, а при третия изпил седем кафета. По-важни места в околността са: Ушите, Горна и Долна Алиница , На Коването, Люти дол, Арамийски Кладенец, Гръчка река, Кадън Кладенец, и пр.На 2 км. северно от селото, при местността Смаилица, имало селище за съдбата на което нищо се не знае”.

Бели Искър се намира съвсем близо до Самоков, на 10 км до Боровец и само на 65 км. южно от столицата – София. Селото се намира на най-стратегическото място в Рила. Оттук тръгват някои от най- атрактивните маршрути до връх Мусала, до Мальовица, хижа Вада, Седемте рилски езера, Чакър войвода, Ястребец, хижа Грънчар, двореца Царска Бистрица.

Белоискровското землище граничи на изток с Гръчка река по течението и до пътя от селото за курорта Боровец, продължава по същия път до река Малка Бистрица. По течението границата слиза до Фурнаджийски мост – малко над него до поляната под Костов валог. От поляната започва северната граница с град Самоков, продължава пряко през ормана и излиза на извора Кадън кладенец, където е телевизионната кула в местността Гинините орници и през Водни дол излиза над Усинското до Дълбоката дере край Кара гьол, където е било свърталището на Чакър войвода. На запад границата започва от сливането на „Дълбокото дере“ с река Искър (Черни Искър), върви по реката до Гьоргьова чешма, намираща се над пункта Бели Искър.

Малката южна граница започва от река Черни Искър по права линия, минаваща през шосето Самоков – Говедарци и излиза на Камико – скала, намираща се в местността Леската. От Камико границата върви нагоре и излиза на билото над Божкова чукара на моста за село Бели Искър. На юг границата върви по билото, което е граница с Малоцърковската гора, минава през Станчова ливада и стига до Влашките колиби продължава на юг по билото и стига до горния край на дерето Ечемище и продължава по билото до върха над дерето Бучката, слиза на изток по дерето и стига до местността Мушата до река Бели Искър, където е 20-тият тунел на водопровода Мала църква-София. Оттам границата пресича пътя за Грънчар, който води за Белица и Якоруда през Демир капия.

При Бучката – Дерето селото граничи на юг с бившия яйлък (горското пасище) на братя Манови, местността Драганица от горната страна на Бели Искър.

От юг от местността Сухар границата върви до върха на изток и стига до границата с бившата Самоковска училищна гора.

От върха Сухар, границата продължава на изток и стига до Арамлийски кладенец, който се намира над Гръчка река и оттам слиза надолу по реката. На изток от Дълбокото дере по общата река Искър на юг, селото граничи с местността Рудежо, която е в Доспейска мера, до вливането на Черни с Бели Искър и стига до Божкова чукара. В тая местност се намирал Божковия мадан, от който мадан на юг започва селото Бели Искър. Благодарение на активното сътрудничество на кмета и данните, които ни предостави тук очертаваме цялата граница на селото.

Източник: Статии за селото