Според народните предания името на селото в сегашния си вид, датира от 17 век. 

Тогава е имало голям пожар, изпепелил цялото село и пламъците, оцветени в алено на фона на нощното небе, дали името на селото.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Алино е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

Село Алино – място, заобиколено от светини. В миналото го наричали малката „Света гора”.

Групата за изворен фолклор от село Алино, Самоковско, от десетилетия пази старинните песни, родени в това кътче на България. Ръководител е Момчил Чалъков. Той е израсъл в селото. От дете е омагьосан от невероятното антифонно пеене на жените от Алино. Това е характерен двуглас, изпълняван от две групи певици – едната група пее, другата отпява, „отговаря”. Но не само това провокира интереса му към местната музика. Бил дете, когато чул да се носи някъде далече чудния тембър на една простичка свирка, която народът ни нарича пищялка. Разказва, че това ехо от овчарска мелодия така го впечатлява, че определя съдбовно живота му и той решава да изучи песенната и инструментална традиция в Алино. Неговата баба, сестрите й, както и целият й род са прочути народни изпълнители в селото. От тях записва песни, които по-късно разучава с певческата група, чийто репертоар надхвърля 200 алински образци.

Източник: Статии за селото