Районът на Нова Върбовка е заселен от дълбока древност. В м. Балиново около водоизточниците са открити тракийска могили, сребърна монета на цар Филип I Македонски и оброчна плочка на тракийски конник, която изобразява воин на кон с улов убита сърна. Плочата се съхранява в музея в Горна Оряховица. В м. Елията около р. Каяджик (Лом) са откривани византийски и български сребърни и медни монети.
По данни на краеведа Иван Хр. Караиванов селище е съществувало на мястото на дн. Нова Върбовка. За това свидетелствал фактът, че конакът на османските феодали Нури и Етян бей е построен на място, което местното население е наричало Кулята (дн. Геновски градини).
Първите писмени сведения за Нова (Бей) Върбовка и Балиново са от османски документи, т.нар. джелепкешански дефтери (регистри) от XV и XVI в.
Легенда за основаването на с. Нова Върбовка, основано 1847 – 48 г.
Селото се намирало в местността „Каяджика“.
В съседното село Кара Асан живеел бей. Позволил си той да изнасили една девойка. Селяните много се ядосали и решили да изпратят хора в Истанбул, при султана, да се оплачат. Събират средства и изпращат трима мъже (учител и още двама). Колко са вървели и как са стигнали в Истанбул, не се казва, но се разправя, че са стигнали привечер. Султанските хора ги приели, нахранили ги и ги подслонили за през нощта. На сутринта султанът ги приел, изслушал ги внимателно и им казал да изчакат отвън. Написал той писмо до бея и им го дал да го занесат. Тръгнали си те към село, но по обратния път решили да прочетат писмото, учителят знаел да чете и пише на турски. В писмото пишело: „Ако беят получи писмото по залез слънце, до сутринта да го няма в селото, ако го получи по изгрев слънце, да го няма до залез, като му се разрешава да вземе със себе си всичките си жени и каквото може да носи. На мястото, където ще се установи, султанът му дава толкова земя, колкото може да обходи на гърба на коня си от изгрев до залез слънце.“ Решили да предадат писмото по залез слънце.
Предали го на бея и зачакали. На сутринта, по изгрев слънце, беят събрал имуществото си и с приближените си тръгнал на изток. Стигнал до една поляна, където се намира сегашното село, харесал мястото и решил да се засели там. Единственият проблем бил, че няма кой да обработва земята. Имало наблизо едно село с около 100 къщи и беят изпратил слугите си с предложение да се преместят при него да живеят, а той ще им даде земя безвъзмездно. Няколко пъти изпращал пратеници, но селяните все отказвали. Тогава беят изпратил пратениците си в Еленския балкан да канят българи от тамошните бедни села със същите обещания за безвъзмездно оземляване. Намерили се хора, които се съгласили да се преселят.
По този начин се основава сегашното село с първоначално име Бей Върбовка.
Новите заселници са от Бадевци и Плаковци.

Беят много се ядосал на българите от селото, които му отказали да се заселят при него и решил да си отмъсти на първенеца им. Той бил ловец и един ден хората на бея го проследили и убили. Жителите на селото решават, че там няма да живеят спокойно и го напускат. Тръгват по поречието на Черни Лом да търсят място за заселване и стигат до днешното село Тръстеник, Русенско. Наричат го тръстеник на името на убития си съселянин Тръстеникоглу.
През 1936 г. селото се преименува на Върбовка, а от 1959 г., когато влиза в състава на Великотърновски окръг – Нова Върбовка.

Личности:
• Вангел Йорданов (1874 – 1951), македоно-одрински опълченец, 3-та рота на 9-а Велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен
• проф. Пею Василев Узунов (1925 – 2006), декан на Медицинския факултет във Висшия медицински институт в София (1983 – 1984) и негов ректор (1985 – 1987); сред създателите на патологоанатомичната школа по диагностика на белодробните заболявания.
• Йордан Станев (1901 – 1984), просветен деец.

Източник: Статии за селото