Село Кесарево е разположено на границата между Предбалкана и Дунавската равнина, на 75 –100 м. надморска височина.

Кесарево е разположено в североизточната част на област Велико Търново.

През селото минава Стара река, която извира при прохода Вратник в Елено-Твърдишката част на Стара планина. Реката дели Средния от Източния дял на Предбалкана, а Кесарево се намира в подстъпите му. По поречието са изградени бентове, за да се предотвратят речни разливи, като тези от миналото. Въпреки взетите мерки, след неколкодневни обилни дъждове се е стигало до наводнения и бедствено положение. Последното голямо наводнение е от лятото на 2005 г., когато реката излезе от коритото си и придошлата вода помете теления мост, който свързваше селото с местността „Кумлука“. Сега там има изграден нов мост.

Селото и околностите имат разнообразен релеф. Характерен облик на релефа придават множество възвишения.

Климатът е умереноконтинентален, характеризиращ се най-общо с горещо лято със засушавания, прохладна и рано настъпваща пролет. Зимният период е с минимални валежи и незадържаща се дълго снежна покривка – средна продължителност 48 дни. Характерни са есенни и пролетни мразове. Климатичните условия са подходящи за отглеждане на повечето от разпространените в България селскостопански култури.

Релефът е слабо хълмист с богата растителност и разнообразен животински свят, представен от сърна, благороден елен, дива свиня, язовец, лисица,вълк, зайци.

В близост до с.Кесарево се намира защитената местност “Железарци”, където могат да се наблюдават характерни горски насаждения. През с.Кесарево преминава р.”Стара река”, която предоставя възможност за спортен риболов.

Около селото в местността „Романа“ са намерени руини от римски постройки. Поради отдалечеността от селото и пресечения терен тези руини така и не са изследвани и много от артефактите са или разграбени или унищожени.

Селото е споменато в началото на 16 век в османски данъчен регистър под името „Кусарува“. За етимологията на названието се спори, извежда се от „кесар“ (византийска титла), както и от турска дума, означаваща „сечище“. Днешното си разположение селото има заради чумна епидемия, която накарала жителите му да се изместят с около два километра (оригиналното място е близо до настоящия разклон на магистралата и пътят за град Стражица). В началото на 20 век селото е околийски център, а понастоящем е част от община Стражица.

Източник: Статии за селото