Първото му наименование било Демир кьой. След Освобождението на България местното население се изселва и на негово място пристигат три рода от Еленския и Тревненския Балкан и от Босилеградско. Основните препитания били земеделие и животновъдство. С времето населението нараствало и за да бъдат изхранвани децата, мъжете тръгвали на гурбет в чужбина. Видели свят, местните инвестирали в образованието на наследниците си и това им се отплатило многократно. От Железарци произлезли инженери, офицери, архитекти, икономисти и др.
Докато преди 30 години шофьорите ползвали стария главен път Варна – София, почти нямало човек, който да не се отбие да похапне в местната кръчма на бай Деньо в Железарци. Тя била емблематично заведение на селото, където кипял социален живот. Използвали я и за спасение от преспите през зимата, тъй като в района снегът падал още през ноември и се задържал до април.
Носи се предание, че край селото навремето е закъсал известният български политик и финансист Атанас Буров. Той пратил шофьора си да търси помощ в кръчмата. Синът на собственика веднага откликнал и довел няколко вола, които да издърпат автомобила на държавника. Той пък се отплатил щедро на младежа.
Лека-полека славните години на Железарци отминавали и населението се топяло. До днес, когато са останали едва 11 души.

Източник: Статии за селото