Забележителности
- Начало
- Територия Лясковец-Стражица
- Добри дял
- Забележителности
Византийска крепост край селото от (V-VI) век. Крепостта е именувана „Михнева могила“, на което възвишение са намира и тя
Тракийска, римска и късно антична крепост Михнева могила се намира на едноименното конусообразно възвишение, на 1.79 km западно по права линия от центъра на село Добри дял. Самото възвишение е конусообразно и стратегическо, и доминира над околността. От него има отлична видимост във всички посоки. Издига се на 30-50 m над равнината.
Склоновете му са стръмни от всички страни. От север и запад е ограничено от река Барата, а от югоизток, изток и североизток- от десен неин приток. Двете реки се сливат северно от Михнева могила. Най- достъпна е от юг, по тясна и дълбока седловина.
Откритите материали говорят, че първоначално на Михнева могила е имало тракийско укрепление. След него на могилата през III-IV век е издигнато малко, римско укрепление, свързано с пътя „Сексагинта Приста“- Твърдица, който минава на около 1 km югозападно от могилата в посока север- юг.
На 2.8 km южно от твърдината в посока изток- запад минава пътят, който обслужва първа линия късно антични крепости, построена за отбрана от север. На около 3.3 km северно от обекта в посока изток- запад минава античният път „Одесос“- „Ряховец“- „Мелта“- „Монтанезиум“. През късната античност тук е изградена крепост. Тя вдигната в края на IV или в началото на V век, а е унищожена в средата на V век. След това не е възстановявана.
През 2010-2011 г. тук са проведени археологически разкопки. Твърдина Михнева могила е с неправилна, елипсовидна форма, като крепостната стена следва конфигурацията на терена. Максималните размери на обекта са около 86х63 m. Защитената площ е около 4.3 дка. Крепостната стена е изградена в горната част на склоновете на възвишението. По цялата стена от външната ѝ страна има контрафорси, които са специфика за това укрепление, като при всички чупки в трасето ѝ, има контрафорси.
Дебелината на куртината е в рамките от 1.9 до 2.15 m. Камъните от лицата на стената са с по- големи размери, като някои са полуобработени. В хоросана наред с натрошената, строителна керамика, има и фрагменти от битова керамика, предимно от римската епоха. В крепостната стена няма тухлени пояси. На места по нея са запазени лицеви замазки с хоросан. Дълбочината на основата на стената е 1.3-1.4 m.
Входът в Михнева могила е от юг, чрез кула- порта. Това е единствения вход на укреплението и тук се намира единствената крепостна кула. От източната страна на обекта вероятно е имало потерна. Кулата е с с форма на трапец. Тя се явява наполовина вътрешна, наполовина външна за обекта. Челната външна стена е по- къса от задната, а задната (вътрешна) стена се явява основата на трапеца. Вътрешната дължина на челната стена на кулата е около 6 m, а на задната- около 7.5 m.
Разстоянието между тези две стени е около 5.3 m, а дебелината им е 1.8-1.9 m. Дебелината на западна стена на кулата е средно 1.65 m. Кулата- порта е построена заедно с крепостната стена. Тя е с един и същи градеж- ломени и полуобработени камъни, споени с хоросан. Той е с натрошена керамика. Входовете са по средата на челната и задната стени на кулата. Широчината на им е около 2 m. На каменните прагове няма дупки за въртящи се оси на дървени врати. Няма и жлебове за катаракти.
Входните врати са били прихващани към дървени колони, които са били защитени от стените на кулата, т.е. са се намирали от вътрешната северна страна на двете стени. През кулата- порта не са минавали коли, а само хора и животни. Във вътрешността ѝ двата входа са свързани и ограничени от две стени, построени в посока север- юг, които са изолирали останалото пространство на кулата, от това на входа. Тези стени са построени от ломени камъни споени с глина. Дебелината им е около 0.65 m.
В кулата на Михнева могила е открито количество горяла, отухлена глина. Тя произхожда от горните части на вътрешните стени или от обмазка на пода на горния етаж на кулата. В и около нея е открит разнообразен движим материал- битова керамика, разни железни предмети, включително части от гарнитура на врата, медни накити, голяма медна хлопка и др. Открити са общо около 200 монети, като в основата на кулата, най- късната от тях е на Елиа Флацила, отсечена в 383-388 г.
Открита е и медна монета на Валентиниан ІІ от 388-395 г. Строителството на кулата- порта, както и на крепост Михнева могила не може да се отнесе по- рано от самия край на ІV и началото на V в. Повечето от откритите монети са от колективна находка, разпиляна при вътрешния вход на кулата- порта към момента на нейното опожаряване. Това са дребни медни монети от края на ІV и първата половина на V в. Сред тях има и няколко екземпляра, принадлежащи на сравнително рядка емисия на Теодосий ІІ от 435 г. Те са и най- късните от откритите монети. Следователно живота на твърдинатата е бил краткотраен, а причина за това са хунските нашествия от средата на V век.
Твърдина Михнева могила е част от провинция Moesia Secunda на диоцеза Thracia. Според градежа заключението на археолозите е че, обектът се вписва в общата характеристика на местното, късноантично, фортификационно строителство. Синхронният градеж без и с хоросан е особеност, който демонстрира стремеж към икономии и към по- бързо строителство. Във вътрешността са изследвани частично останки от няколко постройки.
Покрай вътрешните лица на крепостните стени са били почти изцяло застроени и че повече свободни пространства е имало в по- високата централна част на хълма. Тези постройки са със сравнително големи размери и са издигнати след крепостните съоръжения, но в рамките на една обща строителна кампания. Краят на тяхното използване е във връзка със същия пожар, засвидетелстван при кулата- порта на крепостта.
Заключението на специалистите е, че крепостта Михнева могила е укрепено селище, вдигнато от местно население, което преди е обитавало открити селища в околността. Възможно е укрепеното селище да е имало синхронно открито предградие в подножията на хълма.
Източник: Статии за селото