Етимологията на населеното място произлиза от наименованието на растението джулюн – Воден орех, в чиито околности в миналото са се намирали естествени находища от него.
Старо селище, съществувало през 13 – 14 век. Изчезнало в началото на турското робство и заселено отново през 16 – 17 век. Южно от селото има следи от средновековно укрепление и селище.
В землището на село Джулюница са открити находки като:
– най-старото на Балканите погребение от неолитния период (до могилата на магистралата, излъчен репортаж по бТВ).
През 2004 г. археологът Недко Еленски при проучвания на праисторическо селище в местността „Смърдеш“ край село Джулюница открива гроб на 12-13-годишен индивид, който е датиран от 6300 – 6200 г. пр. Хр.
-селищна могила от неолита (до магистралата) или т. нар. „Раннонеолитното селище Джулюница – Смърдеш“.То е най-ранното неолитно селище в България. Съществувало от 6300 до 5700 г. пр. Хр., като животът там замрял поради неясни причини. Разцветът на селището е в периода около 6000 г. пр. Хр.
– тракийско погребение (между гарата и железния мост),
-византийско селище (на изток от гарата, северно от жп линията).
– римска цитадела, по-късно превърната в крепост „Калето“ по време на Второто българско царство (на местността „Имането“). Крепостта „Калето“ е късноантична и средновековна крепост. Намира се на 2,46 km южно от селото, в местността „Имането“, 140 m надморска височина, GPS координати: 43°06’52“ С.Ш. и 25°54’23“ И.Д. На север, запад и юг възвишението е със стръмни или отвесни скални склонове. Крепостта е достъпна от запад, където възвишението е преградено с крепостна стена. Открит е гроб на болярин от 1194 г. В крепостта и южно от нея има следи от църква. Около главния хълм е имало ковашка работилница и селище, разположено на изток от реката, опожарено от турците. Стар път от „Имането“ води към гр. Велико Търново и се нарича „Шишманов път“.
– турско селище (на „Романа“)
Първата ж. п. гара в района на общината е гара Джулюница. Тя е открита още с откриването на линията София – Варна – 08.11.1899 година. Обслужвала е жителите на четири села: Джулюница, Горско ново село, Върбица, Бряговица, които се занимават със зеленчукопроизводство. Търговци изкупували стоката им, товарели я на вагони и я продавали в Търговище, Шумен и Варна. Така железопътната линия допринесла за откриването на нови пазари, а те от своя страна изисквали разширяване производството на зеленчуци. Близо до гарата било построено тържище за плодове, зеленчуци, както и няколко кръчми.
На 6 февруари 1936 г. министърът на народното стопанство Димитър Вълев закрива седмичния пазар в селото поради липса на стопанско оправдание.
В 1936 година до гарата била построена фабрика „Домат“ за доматено пюре и мармалад, която след разширение е станала една от най-големите зеленчуко-консервни фабрики в областта. На гарата били построени и още два коловоза.
През 1970 година от северната страна на гарата били направени оранжерии за ранни зеленчуци. След 1980 година на гара Джулюница се събирали зеленчуците от бившия Великотърновски окръг, товарили се на вагони и заминавали за гара Варна-фериботна, а от там с ферибот – за бившия СССР.
При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Джулюница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.