В село Благоево има:
– действащо читалище „Иван Кожухаров – 1904“;
– действаща само на големи религиозни празници църква „Свети Архангел Михаил“
Крепост Боджинковска чешма:
Късноантична крепост Боджинковска чешма се намира в едноименната местност, на 5.21 km северозападно по права линия от центъра на село Благоево. Изградена върху неолитна могила. Могилата е висока 12 m при диаметър в основата над 100 m. В подножието и се намират извори, сега каптирани.
Върху могила Боджинковска чешма има множество иманярски изкопи. Те разкриват керамика от праисторическо селище и от IV-VI век. Също така е открита основа на крепостна стена, построена от ломени камъни, споени с хоросан. Вероятно върху могилата е имало малко, късноантично укрепление.
Крепост Бялата крава:
Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Бялата крава се намира на едноименния връх, на 3.81 km югозападно по права линия от центъра на село Благоево. Според Х. Проданов твърдина Бялата крава е ранновизантийска от V-VII век.
Изградена е в югоизточния край на плоския връх „Бялата крава“. Склонът от юг и изток е естествено отвесен. От запад в скалата е издълбана изкуствена пропаст, за да стане и западния склон отвесен и недостъпен. Укрепление Бялата крава е най- достъпно от север.
От запад и изток има крепостна стена. От юг такава не се забелязва. Северната защитна линия условно може да се раздели на две части. Западната ѝ част представлява дебела крепостна стена с ров пред нея, който в момента е дълбок около 3-4 m и широк около 6-7 m. Източната част на северната защитна линия е съставена от двойна крепостна стена. Външната стена от запад е свързана с вътрешната чрез 3-4 m дълга отсечка, която под ъгъл 90° от северна юг се съединява с вътрешната крепостна стена.
На изток затвореното пространство между двете крепостни стени се увеличава до около 40 m широчина и обща дължина около 60 m. Северната, външна, крепостна стена на изток се свързва с източната крепостна стена под ъгъл 90°. Крепостни кули не се забелязват. Крепостните стени се проследяват под насипи, широки около 10 m. Максималните размери на защитеното пространство са около 135х80 m.
Във вътрешността на Бялата крава се откриват парчета от тухли, зидани с хоросан, керемиди, както и битова керамика от различни периоди. Входа е бил от север. В момента в обекта има построен ретранслатор което доста е обезличило централната част.
Крепост Бялата крава е изградена на стратегически, доминиращ над околността връх, който се издига на около 166 m над нивото на Стара река, която тече южно от него. От нея се открива широк обзор на запад, юг и изток на голямо разстояние. На 180 m източно от твърдината на изкуствена, висока 3 m могила е била издигната сигнално- наблюдателна кула. От нея има обзор на север, изток и юг. Кулата е служила е за наблюдение и връзка с крепостите на север. Поради стратегическото си разположение обекта е използван през всички периоди без османският.
Покрай укреплението Бялата крава в посока север- юг минава античния път от „Пиргос“/“Медиолана“ и „Сексагинта Приста“ за Твърдица през „Твърдишки проход“. А северно от нея на около 800 m в посока изток- запад минава пътя „Одесос“- „Монтанезиум“.

Източник: Публична информация за селото