Угърчин

Угърчин е град в Северна България, област Ловеч. Градът е административен център на община Угърчин. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 2659 души по настоящ адрес и 2774 души по постоянен адрес
Град Угърчин е разположен на 330 м надморска височина в северните части на Предбалкана по р. Каменица и многобройните и малки притоци, като Лепетура, Света, Грешки дол и други. Намира се на 33 км западно от Ловеч и 28 км източно от Луковит. Разположен е в котловина, обградена с невисоки хълмове: от юг Иван дял, от изток – Високата могила (Чукара), от север – Бели камък, Средно бърдо и Забити камък, от запад – Голи рът и Чуката.
Площта на града е 1863 дка, а на землището – 135 206 дка. Жилищният му фонд се състои от 1880 къщи, 1639 домакинства, с население 4232 души (по данни от 1985 г.) Граничи със землищата на селата: на север – Катунец, Орляне, Каленик, Радювене, на изток – Микре, на юг – Сопот и Славщица, на запад – Торос, Дерманци, на северозапад – Ъглен и Драгана.
През землището протича от юг на север р. Каменица, като го разделя на 2 половини – източна и западна. Нейните притоци са Лепетура и Света.
Землището на Угърчин има полубалкански характер с разнообразен терен от гористи и голи хълмове, набраздени с тесни и просторни долове. Доминиращо място в него заемат ридът Иван дял, височините Курджелан, Гюлата и Сухата китка.
Северно от града и източно от р. Каменица се намира обширна мера. Тя започва от Сухи дол и стига на север до Буков дол (Олуман), а на североизток – до землището на с. Каленик.
Земеделието и скотовъдството са били основното препитание на угърчинци в миналото. По време на османското владичество по-голямата част от земите принадлежат на паши и бейове – земевладелци и чифликчии. Днес угърчинци се занимават предимно със земеделие, животновъдство, както и с дърводобив.
Източник: Уикипедия
