Действащи са целодневна детска градина “Детелина”, православна църква – Черковишки Храм „Рождество Богородично“ и читалище „ Зора – 1939 “, в читалището се извършва самодейната дейност на селото. В него се подготвят и организират мероприятията за по-важните празници на селото.

В местността „Манастира“, на 1 km северозападно от селото и край устието на река Осъм се намират ерозиралите останки от римската крепост Асамус.

Античен военен лагер и късноантично укрепено селище Анасамус/An Asamus се намира в северозападния край на село Черковица, на 0.59 km от центъра на селото. Изграден е на високия, южен, десен бряг на река Дунав. От север- североизток склонът е много стръмен, като височината достига до 80 m над нивото на реката. Теренът е наклонен от северозапад на изток и югоизток. От юг е ограничен от дълбок и широк дол. От изток теренът е ограничен от река Осъм.

От тук има отлична видимост по течението на река Дунав на изток и на запад, и на десетки километри навътре във Влашката низина. До югозападния ъгъл на твърдината, извън защитеното пространство, има издигната изкуствена могила, висока 5 m, на която е имало сигнално- наблюдателна кула.

Най- стратегическата ценност на Анасамус се състои във възможността за наблюдение и контрол на устието на река Олт, където се намира един от най- важните и често използвани през вековете дунавски бродове. Трябва да се има предвид, че река Олт е завършвала в миналото с обширна блатиста делта, състояща се от множество ръкави с променливо трасе.

До към края на ХІХ век талвегът на реката е преминавал по най- източния ръкав, вливащ се в река Дунав почти точно срещу устието на река Осъм, при километър 601. Сега той е в значителна степен затлачен и се е превърнал в самостоятелно русло на река Малки Олт, а река Олт се влива в Дунава на 4 km по на запад по течението на реката, при километър 605.

Анасамус представлява римски военен лагер, защитено с ров, вал и дървена палисада върху него. Максималните размери на твърдината не могат да бъдат установени с точност, тъй като около 2/3 от територията на обекта е застроена и е в регулацията на селото. Отделно североизточната защитна линия е пропаднала в реката в следствие на ерозионни процеси.
Предполагаемите размери на укреплението са около 645 m в посока северозапад- югоизток и около 300 m в посока североизток- югозапад. Предполагаемата защитена площ е около 176 дка.

Римският военен лагер не е отбелязан в Notitia Dignitatum като такъв, но като се имат предвид несъмнената му принадлежност към фортификационната инфраструктура с военно предназначение, както и съставът на неговия гарнизон, той следва да се отъждестви като кастел/castellum.

Ранноримският Анасамус от Tabula Peutingeriana със сигурност се отъждествява с останките от римската епоха в североизточна част на село Черковица. Те не само лежат на трасето на „Крайдунавския римски път“, но се и намират на посочените в картата IX римски мили от предходната пътна станция „Утус“/„Vio“.
Най- ранното известие за тези останки е от първата половина на 20-те години на миналия век, дадени от В. Велков. Тогава, с цел събиране на градивен материал, на източния край на селото е разкопана антична постройка с апсида, обърната на север. Навсякъде сред руините ѝ били разхвърляни „фрагменти от колонки, жертвеници, тухли и керемиди“. Там е намерен и голям камък с форма на кръгъл щит, който има дупка в средата.

Голямо внимание е отделено на друга находка намерена в Анасамус– частично запазена надгробна плоча, която е многократно коментирана в последствие от специалистите. За съжаление от намереното нищо не е запазено в наши дни. Съдейки от намереното, постройката може да се идентифицира с храм. Надгробната стела се датира не по- късно от втората половина на І век. Следователно употребата ѝ като сполия в градежа, може да се отнесе към не по- рано от първите десетилетия на ІІ век.
Не е ясно дали тази сграда описва Т. Костиков, останки от която били все още запазени до 1928 г., в равнината близо до дунавския бряг, където сега са складовете за зърнени храни при гара Черковица.

В днешно време при изкопни и земеделски работи в дворовете в северната част на село Черковица, на север от ул. „Димитър Стойков“, местните хора попадат на каменни зидове и разнообразен археологически материал, за което не уведомяват нито музейните работници, нито представителите на местната администрация.

Монетите намерени в Анасамус, в тази част на селото, свидетелстват за трайно обитаване на това място още от зората на римското владичество по Долния Дунав- републикански денари, асове и сестерции на Октавиан Август и Ливия, Калигула, Клавдий, Веспасиан и Домициан.

На мястото на старо османско укрепление, на склона на възвишението „Саръ-еръ“, К. Шкорпил регистрира зле запазените останки от „древна крепостна постройка“, защитена от южната страна с вал и ров с дължина около 600 крачки.

Дунавският брод при река Олт придобива изключително важна роля по време на Руско- турските войни през ХІХ век, което налага предприемането на допълнителни мерки за ефикасна защита от юг. Затова при войната от 1828-1829 г., на левия бряг на река Осъм, при Анасамус е изграден от османците лагер, допълващ отбраната на съседните османски крепости „Турну“, „Кале“ и Никопол. Няма направено описание на лагера, но е документирано разрушаването му през 1829 г.

При второто териториално заснемане на района от Хабсбургската империя през 1806-1869 г., на север от село Черковица са обозначени в картите две османски табии, които са на разстояние 1 km една от друга. Те са изградени след Руско-турската война от 1828-1829 г. Тъй като Османската империя е била принудена да изостави владените от нея крепости на левия дунавски бряг, е било крайно наложително предприемането на спешни мерки по разширяване и модернизация на отбранителната система по десния бряг на река Дунав.

Източният редут е бил с четириъгълна форма и максимални размери около 65х67 m. Бил е разположен на левия бряг на река Осъм, на 1.48 km от нейното тогавашно устие. В днешно време този терен се намира в източните покрайнини на село Черковица, като върху него са изградени масивни складови халета.

Вторият редут е с неправилна петоъгълна форма и сходни размери, като първия. Изграден е при изкуствената могила, където е имало сигнално- наблюдателна кула на римляните от Анасамус. От земленото укрепление има отлична видимост във всички посоки и визуална връзка с Никополската крепост. На терена от въздуха ясно се вижда цяла система от военни траншеи с насипани пред фронта им бруствери, опасващи терасата по протежение на високия дунавски бряг в двойна защитна линия от изток- югоизток.

Тази система е изградена в самото начало на Руско- турската, освободителна война от 1877-1878 г, като е допълвала трите землени османски позиции по ръба на височината, насочени с фронт на север.
В днешно време останките на защитната линия на Анасамус са запазени във вид на прави валове, разположени под ъгъл от 102°, с ровове от външната им страна. Валовете са широки 10-11 m в основата и се извисяват на 0.5-1 m над сегашната повърхност. Отсъствието на каквито и да е камъни по трасето им, както и в няколкото съвременни изкопа в тях, предполага изцяло землена структура на насипите. Рововете са с широчина около 10 m в най- високата си част. Дълбочината на южния достига 1.2 m. Между рова и вала няма берма.

Северозападната отбранителна линия на Анасамус в днешно време се проследява на протежение от 198 m от югозападния ъгъл в посока север-североизток, където рязко прекъсва при ръба на терасата. Южната отбранителна линия на лагера е запазена на дължина от 162 m. При посещения на обекта през 2014 и 2015 г. от археолози не е събран археологически материал, тъй като достъп до частните имоти не е бил предоставен, а теренът извън регулацията на селото не се обработва и служи за селско пасбище.

К. Шкорпил съобщава за намирани тук „римски тухли“, а намерените от него монети са римски, от императорският период.
Лагерът е бил на помощна кавалерийска част от категорията ala quingenaria или дори ala milliaria. Името му не е директно споменато в писмените извори, но няма съмнение, че то е било Anasamus, както е било името на разположената край него римска пътна станция.

Кастелът Anasamus е от най- ранните паметници на римското фортификационно изкуство в нашите земи, тъй като районът в който е изграден, се е намирал под трайната юрисдикция на Римската държава още от времето на походите на Марк Лициний Крас през 29-28 г.пр.н.е. Първоначално се е числял към провинция Македония, след това под формата на военна префектура, а от 12 година насетне като самостоятелна провинция, назована Мизия.

Археолозите разполагат с епиграфски данни, които дават възможност да се изясни състава на гарнизона на крепостта през различни времеви отрязъци от І век насам. Най- ранното известие се отнася до ala Scubulorum. Името на военната част е засвидетелствано върху надгробна плоча, поставена за починалата Avillia Lynche от C. Fullonius, декурион в алата. Датировката на паметника се определя към втората четвърт на І век.

Престоят на алата в Анасамус, се определя от учените към първата половина на 68 до 73-75 г. Военният лагер като такъв, е напуснат от римската армия около самото начало на ІІ век. Мненията за неговото изграждане варират в широки хронологически граници- от управлението на Хадриан до това на Каракала. Допускат се два строителни периода.

От 101-102 г. този участък от река Дунав престава да бъде имперска граница за продължителен период до към средата на ІІІ век, а е възможно дори до евакуацията на дакийските провинции при император Аврелиан. Това естествено е направило ненужно съществуването на военния лагер Анасамус.

Животът във възникналото край него цивилно селище обаче не само не заглъхнал, но и продължил да се развива с бурни темпове. Това дава основание на някои автори да говорят за оформянето тук през втората половина на ІІ век и при Северите, на център с градски живот съществувал вероятно до късната античност като укрепено селище.

На около 10 km от селото са открити останки от стар манастир.

Антично сигнално- наблюдателна кула и късноантична крепост Луцернария/Λουκερναρία/Lucernaria се намира в местността „Манастирище“, на 1.35 km северозападно по права линия от центъра на село Черковица. Изградена е на равен терен. В днешно време е изцяло унищожена. Вероятно е служила за наблюдение и сигнализация.
От Луцернария има отлична видимост нагоре и надолу по течението на река Дунав, както и на десетки километри на север към Влашката низина. Също така има пряка визуална връзка с късноантичния „Анасамус“. От твърдината има наблюдение и над цялата делта на река Олт, както и над брода при река Дунав.

Укрепление Луцернария е имало неправилна, правоъгълна форма с дължина в посока изток- запад около 50 m и широчина в посока север- юг от 35 m от запад и 22 m от изток. Защитената площ е била около 1.4 дка. Вероятно на северната стена е имало една голяма правоъгълна кула в западната част на стената и една по- малка квадратна в източната част на стената. В югоизточния ъгъл вероятно също е имало някаква кула с неустановена форма. В югозападния ъгъл също е имало кула, която вероятно е била правоъгълна и изнесена на юг.

По размери и план укреплението може да се определи като „бург“. Локализирането тук на Луцернария е било трудно. Документалното анализиране показва, че тя трябва да бъде търсена някъде по високия дунавски бряг между Сомовитските каменни кариери и устието на река Осъм. Подробното проучване на старините в територията на село Черковица от проф. С. Торбатов, ограничава участъка за възможна локализация на обекта в тясна ивица с дължина само около 4 km.

За целта професорът заедно с други археолози, през 2014, 2015 и 2016 г. предприемат системни обходи за издирване на Луцернария. Тук в местност „Манастирище“, откриват наличие на късноримски и ранновизантийски артефакти. Мястото се обработва със селскостопанска цел, поради което системно е било почиствано от камъни от стари градежи. За това свидетелстват камарите от камъни северно край блока, както и масивните строителни материали, наситени с парчета хоросан, избутани с булдозер в горната част на склона към Дунава.

Не отговаря на истината твърдението на по стари изследователи, че останките в местност „Манастирище“ се разпростират на площ от около 100 дка. Проф. Торбатов отбелязва, че топонимите с църковно- християнски оттенък, като „Манастир“, „Манастирище“ и „Църквище“ например, са доста популярни в българските земи за означаване на местности с древни останки. Практиката показва, че в тия местности много малко са обектите с църковен и религиозен характер.

Например в каталога към работата на М. Вендел за пътните съобщения през ранновизантийската епоха са включени 38 обекта с подобни имена. На практика от тях 20 са определени като крепости, 10 като селища и едва 8 реално са църкви или манастири.
Теренът на Луцернария е богат на дребни камъни, фрагментирана строителна и битова керамика, и множество парчета бял хоросан с различна големина. Събраният от археолозите керамичен материал не е многочислен, но съвсем компактен в хронологически аспект, като той е датиран в късната античност и се отнасят към периода ІV-VІІ век.

Луцернария е единственият обект от късната античност, който се намира на изток от „Лапидариас“ и на запад от река Осъм по дясното крайбрежие на река Дунав, маркираща в онези времена границата между префектурата Илирик и диоцеза Тракия. Този факт, съчетан с топографията на местността и пълния синхрон между регистрирания археологически контекст, и писмените сведения, дава убедително основание на проф. Торбатов да локализира тук въпросното съоръжение.

Според Прокопий, първоначално тук е имало една единствена кула. В същото съчинение „За строежите“ той пояснява, че от такъв тип са много от укрепленията по дунавската граница на Римската империя в миналото. Също така обяснява, че те били разрушени до основи при хунските нашествия през първата половина на V в.

Такава ще да е била съдбата и на Луцернария, когото император Юстиниан І освен че възстановил, я разширил и направил доста значително укрепление. До крепостта минава „Крайдунавския римски път“ в посока югоизток- югозапад.