Село Санадиново фигурира в Османските архиви още през 15 век като българско селище: Санадиново (с 30 пълноценни български и 2 вдовишки домакинства, и 2 мюсюлмански) и мезра Ючбунар — тимар на Карагьоз от охраната на крепостта Никопол.

М. Андриаши посещава Санадиново и съобщава, че селото се намира на 2 часа далеч от Петокладенци и в него има турци и православни българи и 3 павликянски къщи с 19 души. Любомир Милетич предполага, че тези павликяни са преселници от близкото село Петокладенци или от Трънчовица. Вероятно е и да са от село Брестовец, където по това време павликяните изчезват. След време следите на павликяните тук се губят. Изчезва и православното население.

Освобождението заварва селото само с мюсюлманско население (96 къщи), което впоследствие се е изселило. Сегашното население на Санадиново са главно преселници от село Брест, гръцка Македония, Беломорска Тракия и с. Осъм.

Село Санадиново е от малкото селища, които фигурират в чуждестранните карти още през 15 век. Открито е в 8 карти записано като Sina di nova в 5 карти и Sinadisava в 3 карти. 

Към 1878 година, СЕНАДИНОВО е село в България, с променено през 1956 г., без административен акт, име на САНАДИНОВО, с което съществува и до днес. Присъединява окончателно, до 1962 година, цялото землище и по-голяма част от населението на съседното село Осъм (бивше Ново село), след което то е заличено от списъка на населените места в България.

Селото е „кръстопътно“ селище, както през Античността, така и през всички етапи на Средновековието, включително и по време на османотурското владичество. Край селото преминава стар, римски път- това е Крайдунавският, пограничният път – по лимеса на Римската империя, път построен от легионите на Рим, достигащ до сърцето на Западна Европа. По него преминават два от последните три кръстоносни похода, в края на XIV и първата половина на XV век.