Селото празнува своя празник с ритуала „Житеник„ – свързан със сакралните вярвания в символистичното и реалистичното заселване на нивата. 

В този момент цялото семейство влагат всичките си молитви и надежда за плодородие и берекет. За плодородието те гадаели по много начини още преди житото да бъде засято.

Те гадаели по рожбата, която се е родила през годината. Ако се роди момче майката земя ще бъде щедра и плодородна като родилката. Ако детето е с руса коса, житата ще са златни и тежки, ако е със черна коса година ще е бедна-житото ще линее. Вярвало се е, че колкото повече деца има през годината, толкова по благосклонна и щедра ще е земята, толкова по богата ще е реколтата.

Обичая започва събота вечер, преди да се засее нивата, когато най младата невеста в рода за предпочитане бременна замесва безквасен хляб наричан житеник, който се слага на трапезата. Семейството сяда около синийката ,вечерята минава с традиционната молитва за храната, но никои не яде от житеника. Вечерта той се покрива с кърпата на невестата и така прекарва нощта.

Хората вярвали, през нощта на събота срещу неделя на нивата ходи група от три самодиви. Играели хоро без ритъм и без определени стъпки. Пеели песни и палели ритуален огън, в който хвърляли житни зърна запазени от минало годишната реколта специално запазени за този обичай и ръсейки с китка здравец вода от реката. Хората вярвали че самодивите играели хорото си боси, с ефирни бели премени окичени със здравец за да са по близо до майката земя.

Хорото си самодивите играели в кръг заловени една за друга, като от време на време се пускали и заигравали сами, като обикаляли цялата нива. вярвало се е, че там където стъпват самодивите с босите си крака житото ще ляга по земята от зърна. После отново се залавяли в кръг и така се понасяли в тишината на нощта сякаш омагьосани от силата на природата. Магическата сила от песните и игрите на самодивите се разнасяла над нивите и се вярвало че така работата на селяните става по лека и по приятна.
През тази нощ в къщата семейството трябвало да пази тишина. никой не трябвало да излиза от къщата за да не прогони самодивите.Нетрябвало да се пее и играе за да не нарушат магическите действия на самодивите.

На трапезата до житеника се слагало кринче с вода. Вътре пускали зърна жито и здравец. Житото се сее в понеделник, през целия неделен ден се изпълнява обичая житник.

Рано сутринта още преди изгрев слънце ”девойка чиста като бистра водица ,красива като момина сълзица ”(Станка Стоянова) на възраст 14-15 години става измива лицето, после и нозете си с обредната вода подготвена от предната вечер. Облича нови премени окичва дрехите и главата си с здравец, вплита в косата си зеленина. Същото правят и другите момичета и моми от семейството. Взимат житеника, кринчето с вода и кринче с жито. Тръгват към нивата като по пътя запяват закачливи песни.
На нивата пристигат с песен девойката тук взима ролята на домакина. посреща момите, като ги дарява с китка здравец. После всички заиграват общо хоро наредени една зад друга заловени за ръце. Само девойката играе сама водейки момите. тя носи кринчето със житото като разхвърля с нега от където мине.