Някога в селото е имало двама жители – малък Неделчо и голям Неделчо. Родителите им ги разглезили и ги наричали Деко и Дечко. Пръв се изселил от старото селище и се заселил в днешното този Неделчо, когото наричали Деко. Жителите на старото село започнали постепенно да се преселват при него. Запитвани от своите съселяни къде се преселват, те отговаряли: „При Деко!”. Така по-късно от името му произлязло и сегашното име на селото – Деков.

Предполага се, че общината в с. Деков, Плевенско, е започнала съществуването си още през 1622 г. По това време селото се е състояло от около 60 къщи и е имало около 400 жители. Тази година е приета за година на основаването на селото, което е приело името на някой си дядо Деко. Още по време на османската власт управлението на селото се е извършвало от българи. Не съществуват данни дали тогава общината е била самостоятелна или не.

Около 1870 г. общината е била в тогавашната Никополска околия. Свидетелство за това е заявлението, което жителите тогава са дали за построяването на църковен храм. Особени постройки в селото тогава не е имало, освен училището, което било килийно и в него са учили будни дековски синове.

С течение на времето жителите и домакинствата в селото се увеличавали. Към края на 1936 г. към Дековската община било присъединено и съседното село Татари, а като цяло общината е била вече към бившата Свищовска околия. След 1938 година общината отново става самостоятелна.

Населението е 374 души към 15 март 2024 г.

Източник: Статии за селото