Православната църква „Свети Георги” е действаща в село Деков. Построена и завършена е по идея на един старец от рода Копчевци, както и от братята Иван и Неделчо Първанови Неделчеви през 1872 година. След изграждането й изпращат младежа Димитър Петков в манастира „Света гора”, за да изучава славянски език и богословие, след което той е ръкоположен в църковен сан свещеник. В знак на благодарност, в двора на църквата е отредено място, където да бъдат погребани инициаторите за строежа на църквата.

Народно читалище „Виделина 1897” – с. Деков е основано през 1897 година. В момента към него има четири действащи самодейни колектива: Група за народни и стари градски песни „Детелина”; Коледарска група „Дековчани”; Клуб за народни хора „Весело хоро” и Детски самодеен танцов състав „Малки Дековчанчета”.

В двора на училището в селото се намира сградата на обновения музей, в който са изложени етнографска сбирка с реставрирани експонати. Идеята за направа на етнографски музей в село Деков е възникнала през 1966 г. от тогавашния библиотекар Йордан Кирилов Димитров, който е имал няколко експоната в библиотеката. Тази идея той споделил със своя приятел и съученик Цветан Аспарухов Занев (по това време студент по архитектура в гр. София). Бъдещият инженер с радост посрещнал тази идея. Двамата отишли в Общинския народен съвет, където изложили своите планове пред председателя на Съвета (по това време Петър Колев Колев). Той одобрява и подкрепя тяхното предложение. Въпросът за направата на музей в селото се разглеждал в Изпълнителния комитет. Одобрен бил и се дало ход на работата по него. Взело се решение музеят да бъде построен на мястото на бившата библиотека – стаичката над салона. Ремонтът на стаята започнал през 1967 г. и продължил цяла година, заедно с подредбата и събирането на експонати.

Музея в село Деков има битов характер, всичко в него е дървена изработка. Изложени са експонати от бита (живота) на жителите на селото. В предната част на музея са показани селски одаи, наредбата в тях, носиите, които са носили нашите прародители, хурката, чекръка, дарака, вретената, совалките, всичко това ни показва с какво са си служели жените при ръкоделие. Шевиците изложени тук са изработени преди много години.

В задната част на музея са показани оръдията на труда. Ралото, сърпа, паламарката, вилата, всичко което ни връща с години назад. Изложени са стари съдове, пръстенни и дървени: чинии, паници, гърнета, ибрици, солници, бъклици, бардаци, овчарска носия, чанта и звънци подарени от Спас Ангелов, стан за търкане на рогозки и други. Заснети са стари къщи, сгради, чешми – старата търговска сграда, земеделското училище, къщата на Бояна Петракиева, Борис Върбанов, Цако Василев, къщата на баба попадия. Снимани са и по-съвременни къщи, новия съвет, АПК.

Музея е завършен и открит през 1971г., в деня на честването на 100 годишнината от основаването на училището в с.Деков.
В Дековското землище има некропол от могили. По известните от тях са:
• „Чернелишката могила“ – издига се в северния крайвна блатото „Чернелица“;
• „Бъзевата могила“ – намира се на източния край на дековското землище;
• „Къчова могила“ – намира се на юг от ж.п. линията за гара Ореш;
• „Могилите“ – група от 3 броя могили, оставащи на 200 – 300 метра една от друга. В този район се намират коонеративните лозя. Най – голямата по размер е западната могила, която е отваряна през 191 – 1919г.;
• „Мочева могила“ – разположена е на 300 – 400 метра на запад от пътя за „Червената вода“;
• „Шопова могила“ – на изток от мостността „Личов храст“‘
• „Попин камък“ – на самата тази могила или в близост до нея е убит от турците дякон, който от Турски Тръстеник (дн. гр. Славяново) отивал за Белене;
• „Пращарската могила“ – носи името на собственика на нивата, в която се намира;
• „Голяма могила“ – както показва имато и, тя е най – голямата могила в дековското землище. Не се обработва, защото е много висока. Терасирана е и в миналото върху нея има засадена акация(салкъм). През Първата световна война от тази могила с далекобойни артилерийски оръдия е обстрелвана територията на Румъния. Отваряна е от окупационните войски, разквартирувани в с. Деков през 1919г.;
• „Черковната могила“ – намира се на западния край на „Тошков геран“, като впоследствие преминава в Беловодското землище.