Мястото, което заема днешното село Асеново е населявано по времето на Римската империя, за което свидетелстват намираните в земята остатъци от каменни градежи и характерно обработени за онази епоха каменни изделия. Намирани са и други археологически артефакти, като делва с овъглено зърно и медни римски монети в частни имоти и детски каменен саркофаг при прекарване на водопроводната мрежа в началото на седемдесетте години на ХХ век. В землището на селото не са извършвани археологически проучвания. 

Близо до извора Медна вода, в южния ъгъл на селото, път от римската пътна мрежа идващ от днешния град Никопол е завивал право на юг, изкачвал се е по хълма към днешните градове Славяново и по-нататък Ловеч, североизточно от който се включвал към пътя Виа Траяна идващ от гарнизона на І Италийски легион и VІІІ Августовски легион град Нове (днес Свищов) и водещ към старопланинския Троянски проход и Филипополис (днес Пловдив). Според структурата на римската пътна мрежа и начина и разстоянията за разположение на станциите за почивка и охрана по нея, вероятно на това място е била първата станция от брега на Дунав на юг, ако не и по-голямо колониско селище на пенсионирани римски легионери.

Други следи от предишен живот има на южния склон на хълм намиращ се западно от реката, над центъра на селото. Там все още личат трапове от вкопани жилища, които според свещ. Исидор Делин, автор на „Асеново за спомен“, са на татари от годините след Кримската война през ХІХ век.

Православна църква „Света Троица“ – населението на Асеново е християнско, повечето от римо-католическо вероизповедание.
В първите две години след заселването си, асеновчани са обслужвани религиозно в черквата на най-близкото католическо-павликянско село Трънчовица или от преминаващи през селото свещенослужители в къщата на кмета Гюра Мескин. Първият свещеник изпратен в Асеново през 1894 г. е белгиецът отец Павел Корселис, а същата година Гюра Мескин със собствени средства построява за селото малък параклис. Следващата година е взето решение за построяване на черква и тя бързо е издигната по глинобитната технология с размери 12 х 6 m в план и височина на стените 6 m. През 1907 г. е положен основният камък на нова черква – „Света Троица“, която съществува и днес, а старата черква е преустроена в енорийски дом. Всичко е извършено с много доброволен труд и дарения от населението, а изографисването на новата черква е направено през 1924 г. от Йосиф Киш – художник от гр. Плевен.

Освен изпълняваните чисто религиозните дейности, свързаните с тях строителство на черкви, дом за свещениците, обзавеждането им и стопанско управление на черковните земеделски имоти, свещениците в Асеново и помощниците им монаси и монахини се включват в обществения живот и в други области. Младият италианец отец Яков Пеше създава през 1937 – 1938 г. голям хор от деца и девойки и духов оркестър с 14 инструмента, които съществено обогатяват културния живот на селото. Монахините помагат в медицинското обслужване на населението и с разнообразни други консултации за семейството и домакинството. През 1952 г. асеновският свещеник Йероним Луков Серафимов, родом от с. Ореш, е осъден на 12 г. затвор в един от серията процеси срещу католическото духовенство. Замества го свещ. Исидор Антонов Делин, преселил се с винганския си род в Асеново, и служи в селото до края на живота си през 1955 г.
Източноправославните асеновчани нямат свой храм и свещеник, а само малка камбанария на южната граница на парка.
Читалище „Петър Парчевич“ е основано през 1927 г. и имащо от 1974 г. нова сграда: библиотека с читалня, голям салон със сцена, малък салон и към салоните – две фоайета удобни за различни експозиции. 

Етнографска експозиция е подредена във фоайето на големия салон. В банатски женски дрехи, силно впечатляваща е ролята на шала, който се носи на главата. Освен част от облеклото, при банатските българки шалът е имал и своя социална функция – различните начини на привързването му, указвали социалния статус на носещата го жена – дали тя е несемейна или омъжена, дали е весела или е в траур.

Банатски фолклорен състав към Читалището представя автентични асеновски песни, танци и възстановки на народни обичаи. На V и VI Национален събор на народното творчество в Копривщица съставът е отличен с 18 златни медала, получава признанието на журито и любовта на многолюдната публика.

Източник: Статии за селото